Изчезваха. Мъжете умираха в безкрайната война на север, а непознат вирус убиваше бебетата преди да се родят. Никой не помнеше кога започна да вали. Само няколкото останали старци бяха виждали слънцето. Разказите им за цветовете и светлосенките, миризмите, топлината, залезите, котките по покривите и завесите от шарено пране през улиците се бяха превърнали в приказки за лека нощ.
Вешу се тревожеше най-много за сектите и престъпните банди, които поглъщаха все повече територии и хора в кралството му. Беше благодарен на проститутките и кръчмарите, които с тъмните кръгове под очите си попиваха част от страха и отчаянието. Макар че удвои броя на пазачите на реда и им позволи да стрелят без предупреждение, беше сигурен че съвсем скоро някой от новите религиозни водачи ще посегне към властта му.
Често се появяваше публично. Говореше разпалено за дадената им свише възможност да отворят сърцата си и да покажат съпричастност към чуждата болка и нужда. Някой ден, казваше, когато докажем, че сме дос ...