Четиво за звездобройци

        Ц. беше машинен инженер в средно голям град на България. Целият му живот премина в проектиране на различни машини и съоръжения. Беше доволен от това , което беше сътворил и с удоволствие се отдаде на заслужена почивка след пенсионирането си. Обичаше природата и туризма и често обикаляше с приятели из близките планини. Имаше интересни хобита, но едно, наследено от детските му години го обсеби и завладя невероятно силно. Още от малък обичаше да гледа звездното небе и милионите блещукащи звезди. Представяше си, че лети в Космоса с ракета и наблюдава планетите и техните спътници, излиза извън Слънчевата система и преминава през Млечния път. Детски мечти! Сега, вече като възрастен човек, знаеше много повече за планетите, звездите, галактиката и вселената като цяло. Любимите му телевизионни програми бяха Discovery, National Geographic, World и други подобни на тях.

И така, една вечер гледаше поредното предаване от поредицата „Как работи Вселената“. С интерес следеше обясненията на водещия млад професор по астрофизика. От неговите думите почти всичко свързано с устройството и работата на Вселената било вече изяснено от световната наука. Ц. обаче не мислеше, че е точно така. Съблече се и си легна, като все още мислеше по въпроса. Унесе се в дрямка и като се случваше почти всяка нощ сънищата го завладяха. Сънува, че продължава да гледа филма за Вселената– планети, звезди, галактики, черни дупки, пулсари... Изведнъж, постепенно, телевизорът се освети по–ярко и на екрана се появи някакъв образ приличащ на старец с дълги бели коса и брада. Ц. гледаше озадачен и не знаеше какво да мисли. Образът постепенно се избистри и Ц. без да чува звук осъзна, че старецът телепатично му предава някакво съобщение.

–Аз съм Върховният разум, Творецът на всичко в пространството, когото вие наричате Бог и си го представяте като някакъв мъдър старец! Виждам, че ти си човек, който иска да знае как е устроен света, как функционира пространството и може ли човекът да опознае и разбере всичко това с човешкия си мозък!? Казвам ти, че не може, защото човек е сравнително ниско в йерархията на световния разум! Все пак, аз искам да покажа на хората , чрез тебе, някои основни връзки и взаимодействия между различните структури на пространството. Слушай внимателно, а после запиши това, което ще ти кажа и го покажи на хората. Ц. с изумление слушаше посланието, което му предаваше Върховният.

–Господи, как ще запомня всичко това?

–То ще се запамети в мозъка ти, когато се събудиш. Запиши го веднага!

Ц. съсредоточено продължи да следи това, което Бог му съобщаваше. Не разбра колко продължи всичко, но не след много време екранът на телевизора започна да избледнява и образът на мъдрия старец постепенно изчезна. Когато сутринта се събуди Ц. побърза да вземе лист и химикалка и записа нощното послание на Бога, формулирано в няколко основни точки. Ето как изглеждаха те:

1. Пространството е изпълнено с множество вселени– мултивселени.

2. Вселената се характеризира с три параметъра:– Е–енергия, М–маса, И–информация, съкратено ЕМИ.

3. ЕМИ определя качествено нивото на вселената.

4. Вселената е разширяваща се /свиваща се/ с определена скорост сфера, чиято маса е разположена по повърхността на сферата.

5. Две вселени са в контакт помежду си в допирната повърхност между сферите им кръг с разширяващ се /свиващ се/ диаметър.

6. Вселените обменят ЕМИ в контактните повърхности между тях, чрез черните дупки.

7. През черните дупки ЕМИ преминава от едната вселена в другата. Вселената с по–голямо ЕМИ изсмуква такова от тази с по–малко.

8. ЕМИ преминаващо през черните дупки се появява в другата вселена под формата на тъмни материя, енергия и информация.

9. Вселените с намаляващо ЕМИ се разширяват, а тези с увеличаващо се намаляват скоростта си на разширение или започват да се свиват .

10. Всяка вселена може да е в контакт с повече други вселени. От едни тя може да черпи ЕМИ, а други да черпят от нея. Изобщо вселените се държат като хищници.

11. ЕМИ определя вида на вселената– разширяваща се, свиваща се или пулсираща.

12. В областите от вселената с тъмни Е, М, и И се формират нови звезди и галактики.

13. При определени условия вселените с увеличаващо се ЕМИ могат да се свият дотолкова, че да се компресират в безкрайно малка точка.

14. Такива вселени избухват в анти пространството като анти вселени /голям анти взрив/.

15. Тези вселени умират в пространството, но се раждат в анти пространството.

16. ЕМИ в цялото пространство е постоянно, но се обменя между вселените чрез черните дупки. Същото става в анти пространството.

17. Процесът на постоянно преминаване на вселени от пространството в анти пространството и обратно е един вид прераждане на вселените.

18. Галактиките от една вселена не могат да се сблъскат помежду си.

19. Ако някъде има сблъсък между две галактики, то те са от две различни вселени.

20. Ако във вътрешния обем на някоя вселена се наблюдават галактики, то те са от друга вселена.

21. Нивото на интелигентност на вселената се определя от нейното ЕМИ, респективно от И съставката му. Вселените с по–голямо ЕМИ създават по–съвършени цивилизации и обратно. Разширяващите се вселени, като вашата, имат по–малко ЕМИ и цивилизациите им са по–примитивни.

22. Всяка вселена има своите дати на раждане и смърт и продължителност на живот.

23. Скоростта на разширяване на вселената определя времето за наблюдението й, преди раждането на обекта, от който то се извършва– например Земята.     C>V, t_n=2Vt_p/(C+V), t₀=t_p(C-V)/(C+V), където C–скорост на светлината, V– скорост на разширение на вселената, t₀–време за невъзможност на наблюдение на вселената преди раждането на Земята, t_n– време за наблюдение на вселената преди раждането на Земята, t_p– момент на раждането на Земята

24. Ако C=V,може да се наблюдава раждането на вселената /големия взрив/, ако C<V , t_n<0, наблюдава се антисвета ???

     25. Съществува аналогия между живота и смъртта на вселените и на хората: Раждане, живот, смърт, живот в анти      пространството, ново раждане /прераждане/ и т.н., един непрекъснат цикъл на усъвършенстване???

Ц. препрочете няколко пъти записаното. Всичко беше твърде странно за него. Много от нещата, които беше записал бяха известни на хората, но други звучаха невероятно. Дали всичко това беше истина или не!? Ц. не беше сигурен, но все пак Бог му ги беше казал, а нали Той е абсолютната истина! Но, попита се Ц., ако Той е измислил и сътворил всичко това, кой Го е сътворил Него!?