Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде, сърцето не спира, от толкова страст ще се пръсне... Направи нещо, не стой така безучастно, всички ще умрем... заедно.
Усмихвам се. Насърчавам го. „Бий, мое сърце, мъката си най-после излей! Убий ме, така е по-добре!”. За последно поглеждам те, последно „Туп!” и всичко спря! Загинахме – аз в свойта изпепеляваща любов, сърцето ми в свойта неудържима болка, ти в свойта проклета гордост. Е, тя спаси ли те от целувката на смъртта? Не, всичко замря...
Тишина.
© Любомира Герова Todos los derechos reservados