1 мин за четене
“Кво нещо е човекът", философстваше Професорът – "Стига една буря да накъса жиците и всичко се обръща наопъки като овехтяло кожухче.
Същественото било невидимо! С очите си виждам как хората оттатък Камен мост живуркат в средата на двайсти век – щото по - често имат ток. Ние тук около дървената печка – в деветнайсти. А минаващите по Камен Мост лимузини – във двайсет и първи".
“И без да го виждам – вервам. Вервам в паралелните светове. После ги и виждам”, отговори ми Анди – Квадратно Слънчице, фиксирайки замръзналото пред портата куче - влък.
До портата растеше една дълга и права черница. В по - топлите дни преди Нова Година върху нея капеха капчуците. Триметрови ледени висулки украсиха дървото като коледна елха. Що снимки направихме – с Анди, без Анди, че даже и с Биси - Писи, която тогава ни бе на гости.
“Твойта е лесна, очевидно си от друга раса – с това прозрачно бяло лице и с тези изумрудени оченца - мъниста...”
“И вас ще науча да виждате с очите си повече неща от същественото. Ще р ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse