24 jul 2021, 12:13  

Съвпадения

  Prosa » De humor
901 4 9
4 мин за четене

Рашко Бойков крачеше с гневни крачки.

- Бат Рашко, бат Рашко, не ме ли позна?

- Ей, момче, я си върви по пътя и не ме закачай, че днес не съм никак на кеф. Гешо Иванов ми се изплъзна.  Впрочем кой беше ти?
- Аз съм Учиндолския славей, бат Рашко. Ти май си ме забравил. Навремето много гласовито ти пях. Пях ти за кого ли не. Пък тези, за които ти пях, ти после ги опяваше. Сега имам цял хор от певци. Но ако се наложи пак лично ще ти пея. Стига да поискаш, бат Рашко.
-  Ти ли си, Славейчо? Ще пееш и още как ще пееш, Рашковото. И ти и хорът ти! Нали затова ви издържахме толкова много години. Какво ли не ви дадохме, само и само да пеете, когато се наложи. На това спонсорство му се вика. Ама идва ден да връщаш. Без туй никъде не може.
- Ще връщаме, бат Рашко. Само се моля да не са височки лихвите, щото от пеене много се не изкарва. Ама все се каня да те попитам - ти какво отношение имаш към числото 19? Сякаш ти е емблема, бат Рашко. Кумир! А в библията пише да нямаме кумири!  
- Слушай, Учиндолско славейче. Много взе да се отвиваш ти пред бат си Рашко. Ще взема да спретна едно докладче за теб - стотина страници, пред когото трябва и ще влезеш в позлатения кафез, където ти е мястото. Трябваше отдавна да спретна такова докладче. Но по-добре късно, отколкото никога. Нали знайш, бат ти Рашко забавя, но не забравя! Ама като си толкова любознателен, ще ти отговоря, защото винаги съм уважавал любознателността. Мен с 19 ме свързва тясна дружба. Чувал ли си за Монпарнас 19 ?
- Не, бат Рашко, не съм чувал. Нал знайш, че по-далеч от Пайнер не съм стигал. В образованието си имам предвид. Туй да не е някаква квартира за явки?
-  Ама ти си бил много прост бе. Как сме те търпяли досега. И се силиш държава да управляваш. Монпарнас 19 е бил адресът, на който е живял Модиляни. Ти чувал ли си за Модиляни?
- МодиЛяни, МодиЛяни...Туй да не е някой модилиер като Пако Рабан, бат Рашко? За него съм чувал.
 

- О, sancta simplicitas!

 

Боже, пази ни от простотията на Учиндолските славеи!!! Не, Тъпчо, на теб мозъкът ти в задника ли е или в петите?
- Май че е в петите, бат Рашко!
- На туй му викат ахилесови пети, славейче, грачещо като гарван. Все на лъскави предмети налиташ, а да не знаеш, че Амедео Модиляни е гениален художник. Ама нейсе, простено да ти е. Простият - прост си остава, дори 10 дни след смъртта.  

"Парче месо не отдели светът.
Пшениченото ти зърно покълна.
Касапите пшеницата косят.
Но Модиляни твоят ден се върна."  /Й.З./


Туй един арестант ми го написа в ареста за спомен. Заради тез четири редчета видя пак небе и слънце.  Та с 19 ме свързва Модиляни. Аз си падам по изобразителното изкуство. Колекционирам картини. А ти по какво си падаш?  
- По балети с млади мацки. С лолитки, бат Рашко. Аз от друго малко разбирам. Ей и сега съм намислил все лолитки да назначаваме в хора. Да ни пеят. Те само на микрофон пеят...  
- Прати някоя лолитка да попее и на бат ти Рашко, че отдавна не съм се радвал на устно пеене. То от работа глава не съм вдигал отдавна. Барем я вдигна!  
- Ще ти пратя лолитка, разбира се. Ама бат Рашко, чух за някакви 19 имота. Това случайно съвпадение на числа ли е с Монпарнас 19?  
- Ех, Глупчо, нищо случайно няма на този свят. Ти чел ли си Еклесиаст?
- Само съм го чувал, бат Рашко, но все още не съм го чел.
- Това е последната ми книга, славейче. С лични спестявания я издадох. След мен ще остане за прослава. Там бат ти Рашко е написал:  

 

И няма нищо случайно под слънцето...И всичко рано или късно влиза в затвора...Ама после не излиза!  

 

Ако си платиш, ще имаш тази книга с автограф от мен. Ще ти я надпиша така:  

 

На Учиндолския славей, с пожелание най-сетне за започне да учи!  

 

Та да ти река сега на въпроса. След смъртта на Модиляни на Монпарнас 19 останали точно 19 негови картини. Изкупих ги всичките с лични спестявания - мои и на съпругата ми. Имотите са точно 19, защото във всеки един от тях държа на съхранение точно по една картина на Модиляни. Бат ти Рашко е голям колекционер и  ценител на изобразителното изкуство. Аз се занимавам с това още от времето, когато не си бил на баща си в топките...  

 

Хайде сега, повече не ми губи времето, че търся един прокурор...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Калина, Иви, сърдечно ви благодаря за хубавите коментари и подкрепата!
    Калина, благодаря ти и за двойната подкрепа на стиха ми!

    Бог да пази България!

    Желая ви светла и успешна седмица!
  • „ Глас народен- глас Божи!”
    И тия ще изтърпим, вероятно. И нищо няма да се случи. Единиците не стоят зад нулите, а пред тях. Боже, пази България!
    Политиката е като футбола. Проста игра за умни момчета. И не е мръсна дума, когато се касае за национален интерес. Тогава е друга сила.
    Краят отдавна е изтърван.
    Сещам се едно от последните интервюта на големия артист Радко Дишлиев, в което казва:„ Моите българи останаха на Шипка.”
    Днешните са си устроили живота и милеят удобно от вън, ронейки крокодилски сълзи. Лицемерно и несърдечно. Другите ги е приспал живота и се чудят как да угодят на егото си.
    Няма съединение, няма и сила. Заспало племе.
    Поздравявам те, Маестро!
    Числото 19, между другото ми е любимо по други причини.!☺
  • "Боже, пази ни от простотията на Учиндолските славеи!"
    Дай, Боже и Рашко да си намери майстора... точния прокурор!
    Поздравления, Младен!
  • Не очаквах толкова много и така качествени коментари. Благодаря ви за находчивостта и съпричастността. Благодаря и на оценилите, както и на поставилите този скромен текст в Любими! Нека да си настроим слуха и джоба, на вълната на песните на Учиндолския славей. Много скоро ще разберем дали пее пойно или пее фалшиво.

    П.П. Исмаиле, много си наблюдателен!
  • Учиндолския славей... Ми - след като има цигански славеи, един женски, друг полуподобен...

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...