Съвършената и почти съвършената

Съвършената и почти съвършената

       Раждаш се... Порастваш... И сякаш изведнъж те питат: "Какви са ти мечтите? Какво искаш да правиш с живота си?"... И иди ги разбери какво искат да кажат с това. С напредването на възрастта тези въпроси започват да се повтарят и повтарят... като деветте кръга на Данте. Тогава изпадаш в паника, че нещо не правиш както трябва. Започва етапът: "Как може да не знам какво искам да правя с живота си? Нещо не е наред с мен". Идва ред на комплекса "нещо не правя както трябва". И това си го повтаряш, и повтаряш, и повтаряш, докато сам не си повярваш. След това и другите започват да ти вярват, че нещо не правиш както трябва. И почват упреците. Започват терзанията. Притесненията секват всички твои търсения, всички твои копнежи. Слагат знак STOP на мечтите ти, докато не започнеш да се страхуваш да мечтаеш. Сякаш това е нещо глупаво, нещо безсмислено. И тогава завинаги забравяш кой е бил твоят бистър извор на душевни сили... И се чувстваш празен. Ненужен. Недостоен за живота, който ти е даден. Имаш чувството, че пилееш всеки безценен ден, без да знаеш как да го запълниш. С какво? С какво да го запълниш, след като ти умишлено си повярвал, че отвътре си празен, че си като изсъхнало дърво. Без мечти. Без копнежи. Пустош... Докато един ден над тази пустош не прелети споменът откъде е тръгнало всичко. Първо минава като полъх. Почти недоловим. Като аромат от ябълков цвят. После преминава като ехо. Ехо на далечна сова. Сетне се разпръсва като сянка. Сянка на забравена езерна върба. И тогава, ако имаш късмет, я виждаш! Виждаш лъжата да засенчва истината. Виждаш лъжата в целия ù блясък на почти съвършено копие на истината. И настъпва часът на избора. Да избереш на коя от двете да повярваш. На съвършената или на почти съвършената. На реалната или на почти реалната. На вярната или на почти вярната. Тук се крие разковничето. Ключът за портите на истинския ти живот. И ако имаш още малко късмет, разбираш, че трябва само да се пресегнеш, да го вземеш и да завъртиш ключалката. Тук, ако кривата на пространство-времето е благосклонна към теб, ще се отворят истинските хоризонти на твоята душа. И те ще бъдат светли. Светли и просторни. Несъдържащи нищо, а побиращи всичко. И ти ще се разплачеш. Ще се разплачеш при вида на тази истинска и безпределна свобода. Свобода на творчеството. Творчество в своя и в общия живот. А то неизбежно ще бъде мъдро и добро. Защото мъдър и добър си ти, за да стигнеш чак до тук...