Съвършената и почти съвършената
Раждаш се... Порастваш... И сякаш изведнъж те питат: "Какви са ти мечтите? Какво искаш да правиш с живота си?"... И иди ги разбери какво искат да кажат с това. С напредването на възрастта тези въпроси започват да се повтарят и повтарят... като деветте кръга на Данте. Тогава изпадаш в паника, че нещо не правиш както трябва. Започва етапът: "Как може да не знам какво искам да правя с живота си? Нещо не е наред с мен". Идва ред на комплекса "нещо не правя както трябва". И това си го повтаряш, и повтаряш, и повтаряш, докато сам не си повярваш. След това и другите започват да ти вярват, че нещо не правиш както трябва. И почват упреците. Започват терзанията. Притесненията секват всички твои търсения, всички твои копнежи. Слагат знак STOP на мечтите ти, докато не започнеш да се страхуваш да мечтаеш. Сякаш това е нещо глупаво, нещо безсмислено. И тогава завинаги забравяш кой е бил твоят бистър извор на душевни сили... И се чувстваш празен. Ненужен. Недостоен за ...