Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд.  О, и да не забравяме досадния ми брат  Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. Ходихме само два или три  пъти и то беше за един-два дни. Градът е красив. Известен е най-вече с Оксфордския университет. Винаги съм искала да уча там, но едва ли това ще стане. Е, аз уча в едно забутано училище, но пък добро. Имам много приятели, с които се разбираме перфектно. Най-добрата ми приятелка е Скарлет, или както аз я наричам - Скар. Родителите ни са много добри приятели.  Двете много се забавляваме заедно и си споделяме всичко. Все още нямам гадже. А пък и не харесвам никого. Вече ви разказах всичко за себе си. Да започвам историята.

Сутринта станах рано, за да се приготвя за училище. Тъпото училище! Запътих се към банята. Влязох и се погледнах в огледалото. Какво видях ли? Една мутра с рошава коса и подпухнали очи! Изглеждах просто отвратително! Измих лицето си и сресах косата си. Вече беше по-добре. Пак бях сънена, но не чак толкова. Излязох от банята и отворих гардероба в стаята ми. Зачудих се какво да облека. Надникнах през прозореца. Навън валеше дъжд. В това време нямах голям избор от дрехи. Обух едни дънки и една тениска. Предполагах, че ще ми е студено, но не ми пукаше. Все пак взех суичъра си, защото мама щеше да ме накара да се кача после, заради него. После застанах пак пред огледалото, но той път с несесерчето си пълно с  гримове. Сложих лек грим. Не бях някаква кифла. Изправих леко косата си с пресата и слязох долу. Мама и татко пиеха кафе, а брат ми нагласяше раницата си. Аз вече я бях приготвила. Поздравих всички с едно „Добро утро.” и тръгнах към коридора. Обух едни кецове. Тогава мама ми нареди да изчакам Скот и да го взема със себе си. Офф! Брат ми видя, че съм ядосана и само се засмя в лицето ми. Аз го погледнах раздразнено и го накарах да се обуе по-бързо. Вместо да ме послуша той направи обратното. Започна бавно да завързва връзките на обувките си. Аз тръгнах да викам мама, обаче той разбра това и бързо се обу. После взе моя и неговия чадър и излезе пред врата. Усмихнах се без той да ме види и тръгнах след него.  Казах му, че първо ще отидем до Скарлет, а той просто сви рамене. След  1-2 минутки бяхме пред Скар. Аз позвънях на звънеца и тя веднага излезе. Явно тъкмо се е обувала.

-          Ей, дяволче! – каза тя на Скот и разроши косата му.

Той я оправи и се намръщи. Ние двете се засмяхме и продължихме  по пътя. Брат ми ходеше до мен, а пък Скарлет и аз си говорехме и се хилехме по улицата, като луди. Скоро пристигнахме пред прага на училището. Затворихме чадърите си и влязохме. Скот тръгна към стаята, в която учеше. Аз му помахах за чао, но той само се намръщи, пак. Днес май беше спал накриво! Ние потеглихме към кабинета по математика. Да, добро начало на деня, нали! Влязохме вътре. Вече всички бяха започнали часа.

-          Закъсняхте! – строго каза учителя.

-          Аз... – започна да се оправдава Скар.

-          Аз съм виновна! Трябваше да изпратя брат си до класната му стая. – отвърнах аз.

-          Влизайте, но следващия път по-бързо!

Аз се усмихнах и погледнах към Скар, която беше ококорила очи и се чудеше на късмета си. Бързо седнахме на чина и извадихме учебниците. Двете със Скарлет винаги сядаме най-отзад. Учителят искаше да види домашните ни. Всички отвориха тетрадките си, за да може учителят да мине по чиновете и види дали е написано. Аз извадих тетрадката си, но се сетих, че нищо не съм написала. Добре, че бяхме на последния чин, за да мога да препиша нещо от Скарлет. Не преписах само последната задача. Господина ме попита, защо не съм я написала, а аз му отговорих, че ми е била трудна и всичко мина добре! Другите часове минаха без проблемно. Взех Скот след часовете и двамата тръгнахме към в къщи. Щом стигнахме той хвърли раницата си в хола и седна на масата. Потропа няколко пъти и се развика, че бил гладен.  Аз въздъхнах и се отправих към кухнята. Погледнах какво има в хладилника – нищо! Мама не беше сготвила.

-          Скот, върви да купиш пица! – извика аз.

-          Няма! – изръси категорично той.

-          Ами, ако отидеш с новото ми колело? – попитах го аз с усмивка.

-          Оф, добре де. – отговори той.

Аз се засмях. Дадох му пари за две пици и го пратих до пицарията. Той отиде първо до гаража, за да вземе моето ново колело. А после бързо закара към пицарията с усмивка. Аз го погледнах  и извъртях очи.  После се качих горе в стаята си. Извадих всичко от чантата си и го сложих на бюрото си. Погледнах утрешната  програма. Беше по – лека. Имах домашно само по математика. Отгърнах учебника на точната страница, когато Скот връхлетя през входната врата долу. Аз изпуфтях и изтичах по стълбите. Той тъкмо събуваше обувките си. Застана пред мен и сведе глава.

-          Какво?

-          Ами, спуках гума! – изръси той.

-          Какво?! Какво?! Ще те убия!

Аз го подгоних из цялата къща, докато накрая не го хванах. Той тичаше доста бързо. След като го хванах, го нагъделичках хубаво и отидохме да си изядем пицата. Вече привършвахме, когато той заяви, че излиза да играе вън.

-          Не си си написал домашното!

-          О, стига де! Не ставай мама!

-          Отивай горе и докато не си напишеш домашното, няма да те пусна да излезеш.

-          Но то е много трудно и е дълго!

-          Не ми пука. – казах аз и му се изплезих.

После отидох да заключих вратата два пъти и взех ключа с мен. После отидох до него, бръкнах в джоба му и извадих и неговия ключ. Взех ключа със себе си и се качих горе, за да довърша домашното си.  Преди да си помислите, че съм някакъв зубър, не, не съм. Напротив. Никога не си пиша домашното, освен днес. Скар ме помоли да го напиша, за да препише утре от мен, защото с техните ще излизат от града. Нямаше как да ѝ откажа. Аз винаги преписвам от нея, така че... Оф, как ѝ завиждах! Винаги излизаше със семейството си извън града. Винаги ходят на почивка, при първа възможност. Как исках да отида някъде и аз... Винаги съм си мечтала това. Но най-вече си мечтая да видя морето, да плувам в морето! Виждала съм го само на снимки на мои приятелки. Толкова е красиво! Изведнъж се изтърсих от мислите си от отварянето на входната врата. Скот!

-          Скот! – изкрещях аз, докато слизах по стълбите.

Но вместо да видя Скот на вратата, видях родителите ми. Защо се прибират толкова рано? Какво ставаше?