22 jun 2016, 8:05

Тайнство

  Prosa » Otros
1.2K 0 2
1 мин за четене

 

 


Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето. 
Храмът спеше притихнал. Запалени свещи - блясъкът на светликът от най-силните нощни звезди. В мекия сумрак плахо прокрадващи се лъчи. Копринено нежна свила се стелеше - чиста прозрачна роса все още не докоснала хоризонта. Небето се оглеждаше в нея, като в съд със вода. Благовонията – мирис на цъфнали рози и билки примесен с дъх на росна трева. Свещените ритми припяваха пролетно – сладкогласни авлиги и утринни косове.
Бог поел бащински в длани новороденото Слънце го поднесе с шепи и го потопи в мократа синева! 
Звездата получи свети благослов! Роди се, от вода и въздух и с любов!
Гледах с гордост „моя” кръщелник. Окъпан в росата и смело подаващ чело. 
Целунах го, поздравих го и наблюдавах как открива света. Нали беше кръстен! Жрецът изми символично от него греха и го възкреси за нов живот, за ново начало, за нов стремителен път! 
Танцуваше Изгрева в червената си премяна. Бързаше да изтича, да се качи на високо – да заплува в небесната шир. Закачаше с пръстчета из простора звездите, а те гаснеха бледи от силния му светлик. 
После погледна във всички посоки из храма и събуди с лъчите си спящата му душа. Литнаха птиците, плъзнаха тварите – сътворяваха се днешните чудеса. Усмихна се Слънцето ведро и бодро на всички. 
И всички, които го виждаха получаваха огнено-слънчевия му дар – топло пламъче, искрица енергия, шепа обич и много надежда за прохождащия нов ден!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Стоймерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...