Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени свещи - блясъкът на светликът от най-силните нощни звезди. В мекия сумрак плахо прокрадващи се лъчи. Копринено нежна свила се стелеше - чиста прозрачна роса все още не докоснала хоризонта. Небето се оглеждаше в нея, като в съд със вода. Благовонията – мирис на цъфнали рози и билки примесен с дъх на росна трева. Свещените ритми припяваха пролетно – сладкогласни авлиги и утринни косове.
Бог поел бащински в длани новороденото Слънце го поднесе с шепи и го потопи в мократа синева!
Звездата получи свети благослов! Роди се, от вода и въздух и с любов!
Гледах с гордост „моя” кръщелник. Окъпан в росата и смело подаващ чело.
Целунах го, поздравих го и наблюдавах как открива света. Нали беше кръстен! Жре ...