За Таня* Михаил знаеше, че винаги глади дрехите си, обича да прави всичко по правилата и се страхува от паяци. Самият той „по правилата” бе правил две неща – домашното в трети клас и тази любов. Затова имаше план за вечерта – вечеря, разходка край реката и наблюдаване на метеоритния дъжд. Спряха на брега и Михаил вдигна ръка към небето.
- Ето това там ... Онази звезда... Чакай, не гледаш...
Таня бе скрила лицето си в рамото му и той си помисли, че иска да го целуне. Допря бързо устни в нейните и продължи.
- Ето, виждаш ли там? ... Мило, трябва да погледнеш, искам да ти покажа...
Опита се да повдигне брадичката ѝ, но тя извърна глава и очите ѝ срещнаха реката, където звездите падаха под тъмните вълни. С тази скорост скоро на небето нямаше да остане нито една светлинка. За миг ѝ се стори, че е сред тях и се носи към дъното. Лицето ѝ се изкриви сякаш не ѝ достигаше въздух. Инстинктивно се отскубна от прегръдката му и направи няколко стъпки на безопасно разстояние от реката, небето и него. ...