Предисловие:
Човешкото съзнание е някак толкова непредсказуемо и безкрайно, някак висше, и олицетворение на Вселената. Да, това е нещо гениално и изследвано до такава степен, че дори не можем да кажем, че знаем изобщо. Сякаш да умуваме само една стотна от един атом или една частица. Движенията вътре, мислите и техните съединения на нашето познание и куп връзки и развръзки, пъзели и врати, да, „врати“ непрекъснато отварящи се и затварящи, някои дори полу-отворени, в които се пренасят една в друга, даже понякога се сливат и стаята става голяма и все по-голяма, само че други се смаляват, защото не влизаш в тях често. Може би ти се сърдят или разбират, че не са потребни. Но сега говорим за съзнанието, ами подсъзнанието…?
Теория на смисъла
Нощта беше нормална, даже леко хладна за Лили. Тя седеше на леко влажната трева, седеше там, скръстила крака до себе си, а ръцете ù се облягаха на тях. Малкото 16 годишно момиче търсеше нещо там в дълбоката нощ, погледът ù се редуваше, ту нагоре, ту надол ...