Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и... рибарлъка

ТЕОРИЯТА НА ПИНКОФ ПО ВЪПРОСА ЗА ЖЕНИТЕ, СЕКСА И... РИБАРЛЪКА

 Във всяка теория се крие зрънце истина. Истината в Теорията на Пинкоф по въпроса за жените, секса и рибарлъка би трябвало да се преглътне с известна доза чувство за хумор, тъй както антибиотикът с витаминки.

Момичетата от 15 до 30 години са като бели мрени в пролетни мътни води. Винаги е приятно да хванеш такава рибка. Та кой не иска бяла мренка да му пошава в пръстите?!... Истинските рибари я смятат за деликатес. В тая възраст всичко е мътилка. Бурни страсти влачат камъни, клони, листа... Животът е динамичен и неясен, пълен с житейски водовъртежи. Истинските рибари знаят, че в мътни води мрените се ловят на блесна. Замяташ и само въртиш. Блесната си знае нейното. Бляска и примамва. И както мрените кълват на бляскащото, така и младите харесват бляскавото... Вкусна риба е мрената, ей! Туй всеки рибар го знае. Даже и старите, дето все не им се отказва рибарлъка. Толкова им е вкусно, че са склонни да си  продадат и старите гащи, за да си купят блесни...

Момичетата от 30 до 45 години са като шарани в летни тихи вирове. Отгоре са истинските рибари. На брега. Гледат тъмните гърбове на шараните, почти сливащи се с речното дъно и си повтарят: „Ех, само да ми клъвнеш!” И хвърлят хранилки за примамка. А шараните се поклащат елегантно, похапват от хранилката и дърпат лекичко стръвта, колкото да потрепери плувката. Понякога се извиват грациозно, за да покажат люспите си. Това побърква рибарите. Ако ги питаш, биха хванали рибите с голи ръце и биха ги поставили на кукичките си. Но истинските рибари много добре знаят, че това е невъзможно. А шараните си играят. Подръпнат оттук, побутнат оттам... Замахнат елегантно с опашка и отидат на друга кукичка.

Докато рано или късно захапят здраво стръвта...

О, миг поспри!

Часове чакане се заплащат с един-единствен миг, в който плувката почуква повърхността на водата и образува вълнички, преди да се устреми към дъното...

Засечка!

И онова  усещане в ръцете от вибриращата въдица...

Неописуемо!

И тука е майсторлъка на рибарлъка. Не е туй аджамийска работа. Шаран не се вади бързо, защото много бързи корди са изпищявали на скъсано. Издърпваш кордата, за да знае, че отърване няма, ама и отпускаш – да си мисли, че може да избяга... Шаран е туй, не е какво да е. Трябва да го умориш. Чак тогава можеш да го извадиш от водата...

Интересното на тоя лов е, че в края на краищата не се знае кой кого хваща – дали рибарят-рибата или рибата-рибаря. Че... понявга тъй се получава - рибарите да са най-големите балъци (балък (тур.) – риба).

Момичетата над 45 години са като уклейки в късните летни води на безводното лято. Истинските рибари не се отказват от тях. Малка или голяма, рибата си е риба. И тръпката рибарска си остава. Тези риби са минали през мътните пролетни бързеи, през летните тихи вирове... На тях всичко им е ясно. Ясно им е на уклейките, че идва есента. А след есента следва зимата. Зимата обаче взима, не дава... Затова бързат да се сгушат в топлите ръце на рибаря. Истинските рибари знаят, че тези риби се ловят на по-дребни кукички и на най-простата стръв – мамарецът. Дето като извадиш който и да е камък от бързея, все го намираш. А на бързея всичко става много бързо. Няма време за игрички. Падне ли нещо за ядене, то се хваща моментално. Защото зад гърба дебне другата уклейка...

А всеки истински рибар знае -  няма стара жена и стара риба...

Всяка риба трябва да си знае рибаря, а всеки рибар рано или късно си намира рибата (цаката).

Някои нещастни рибари цял живот търсят Златната рибка и хвърлят всичко друго, което им попадне на кукичката.

Други четат наръчници. Ама от много наръчници остава с празни ръчици...

Някои замятат на чер хайвер, други на леща. Но... риба има за всички.

Някои хвърлят въдиците навреме и навреме се отказват от рибарлъка. Други си остават рибари цял живот...

Само калпавите рибари се оплакват. На тях я кукичката им била крива, я плувката много тежка...

Ще седнат истинските рибари в кръчмата на по бира, ще отворят торбата с лъжите и ще започнат да се фукат кой каква риба бил хванал. И как му „намъкнала”. И никога няма да си признаят колко корда и кукички са оставили на дъното...

Но риби винаги ще има. И тръпката рибарска ще я има... Защото... шипове болят до 40 дена след като умреш, а пустият му мерак мре 40 дена и след шиповете.