“... The  nights are so unkind
 Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...”
 Твоя път е обсипан с кърваво–червени рози с малки трънчета. Цялата красота те убива, защото бодлите са напоени с отровен елексир. А ти не веднъж си усещал сока в кръвта си. Но ти не знаеш, че твоето спасение е само в една, която не ще те отрови в обсебващо зло, а ще те изпепели в пламъка на чистата любов. Ти знаеш, че твоята най-голяма болка те очаква... Ще намериш ли мен сред... отровата?
Остава ти още една вълшебна нощ до откриването на истината, а ти вече мечтаеш, обичаш и все по-силно търсиш моите очи, за да намериш красотата на злото. Следваш сребърната лунна светлина и времето се връща назад в съзнанието ти. Спомняш си свещени за душата ти моменти споделени с мен. Спомняш си годините, в които се учи да летиш през високия плет от червени рози очертаващ омагьосания кръг, в който живее тялото ти от цяла вечност вече. Спомняш си когато стигна толкова далеч, че прекоси морето отвъд замъка си. Макар че си отворил греховния сандък на желанията пленен от очите ми, усмивката ми, сиянието на душата ми ти се връщаш. Връщайки се отново, в твоето тъмно царство, твоите мечти летят все към мен, където са на свобода. Когато нощем настъпи дванадесет часа ти посещаваш съня ми вече цяла вечност. Връщайки се обратно, в твоя замък твоето сърце тупти чрез моето със същия огън. Когато денем си имал смелостта да летиш си идвал при мен, за да се разтупти сърцето ти заедно с веселия ми смях. Ти от цяла вечност стигаш до мен, без значение къде към, за да съживиш нищото в себе си!... Огледай се...
Дойде време да отрежеш въжето, свързващо те с омагьосания кръг. Времето е да прелетиш отвъд морето за винаги... Време е да отвориш очи и да откриеш на дъното на сандъка от грехове, замръзналата ти душа и да ми я подариш... за да я съживя с моята вяра, топлина и любов.
Погледни през очите ми. Единствените очи, които не те излъгаха от цяла вечност, а само те омагьосваха... Но бъдещето се слива с миналото... Събуди се за светлината... а аз ще ти покажа какво е тъмнината...
Нощта изчезна със зората, а зората със слънцето! Усещаш ли, че тялото ти е свободно?... Да... Тихо мълвиш молитви от радост... Но ти си мой... душата ти е вплетена с моята... завинаги. Ти така и не разбра, че дори тялото ти да е другаде, ти си много по оковано тук... с мен, но така и не разбра, че аз съм оковите, аз съм и свободата... В миналото беше завързан с материални въжета, а сега си в плен на моите коси. Аз съм нежното вълшебство, аз съм и черната магия... Ти догаряш в пепел от любов измамна. Дори и да си освободен мечтите са черни, душата ти е черна, деня ти е черен... живееш в света на нищото, на черното нищо... Обграден си от огледала и не виждаш себе си, а нищо! Учуден си защо обичаш да мразиш?...
Изпрати ангел от любов да ме пази. Но не след дълго той се върна с невинно оправдание, че ангелите не пазят Водача на ангелите...
След като прогледна през моите очи...
Изпрати дявол за отмъщение да ме убие. Но не след дълго той се върна и със страх от неизпълнената задача призна, че дяволите не могат да навредят на Сатаната...
А сега?...
Довери се на сърцето си!
Вярвай в себе си!
Моли се доброто да е на твоя страна!
Моли се злото да те пази от самото Зло!
Моли се смелостта да не те остави!
Моли се любовта да не те напусне!
Моли се Аз да съм по-силна!
Моли се Аз да съм по-слаба!
Единственото, което може да ни изравни е и ти да изпълниш успешната ми черна магия... Излъжи ме! Няма име дори!
Вземи златен прах от най-искрящата умираща звезда през най-светлия ден.
Намери най-пухкавото бяло облаче от дясно на парещото слънце през най-дългия ден и го запали със сълзите си по нещастната любов... вземи му бялата пепел.
Надбягвай се с вятъра из широките зелени поля напоени с кръвта ти останала като отмъщение от умрялата любов. Вземи най-малките парченца останали от есенните листа върху, които плака за първи път затова, че обичаш грешно.
Излез навън в най-силния порой огледало на все още плачещата ти душа от предателството в любовта. Събери най-малките капки в шепата си... както сърцето ти събира кървавите сълзи от умиращата ти душа... Едната половина я замрази. Когато слънцето е най-горещо нарисувай погледа ми, които те измами, по златната повърхност на слънцето... ако си искрен... златото ще се превърне в златен пясък. Вземи го в шепата си... Парата, която се разпръсна във въздуха от купчетата лед, я събери... Запали голям и силен огън с тази гореща пара от лед. И се любувай на пламъците... Така изглеждаше твоята любов с огромната палитра от цветове, които станаха едноцветни от необяснимата болка... но от този огън вземи само червения пламък, в унисон с кървящото ти сърце... Излез при пълнолуние. Вземи прашинките от облачната пепел и с помощта на вятъра, полепнал по ситния прах от есенните листа, отнеси бялата пепел до Луната... Омай я! Открадни сребърната й пелерина, пазеща е от самотата. Открий най-светлия лъч и с част от червения пламък запали луната. С едната половината сребристо-лунна пепел накарай най-невинното животно на света да те обича, да ти вярва, да ти подари четите си и душата си, а ти открадни сърцето и сълзите му без разкаяние. С другата половина накарай най-перфектния човек да те обикне и да ти има сляпо доверие, за да ти подари живота си, мечтите си, а ти открадни душата и сърцето му, сълзите и чувствата му без милост... Събери любовта им и я увкуси със сълзите, мечтите и чувствата им... Събери вярата им и я оцвети с кръвта и сълзите им... Събери душите им и нещастен, че си направил всичко, за да ми отмъстиш... Събери сърцата им и отрови собственото си сърце с вина и разочарование. И последно, за да отбележиш пировата си победа, трябва да намериш най-красивото цвете оцветено във всичко цветове и го постави като трофей пред очите си, за да ти напомня осъзната грешка, за омразата към нещо направено от Мен... Сега как се чувстваш? Така както мен ли? Също както аз ли се чувствам ли?
ДА или НЕ?
Любов или война?
Всичко или нищо?