Връщаш се с наведена глава! Какво - да не би да не ти провървя? Да не би вечер да гледаш стената и да се молиш да звънна на вратата? Видях твоите приятели - те казват ми: ”била съм „изяла” твоите мечти и теб дори”? А те знаят ли, че ти каза: "Край!", че ти се обърна и трясна вратата. А аз крещях от болка и блъсках стената. Те знаят ли, че всичко щях да дам. Ако беше в дупка, с пръсти щях да ровя в пръстта, за да те измъкна от калта. Ако беше затворник, щях със зъби да изгриза решетките железни, за да бъда с теб в нощта! Ако беше грешник, цял живот на клада щах да горя заради теб и любовта! Ако можех не един,а 100 живота щях да ти даря. Но не мога - аз съм само жена, дадох ти нещо ценно, рядко в наши времена, нещо скъпо, което казват го "душа". Но после разбрах, че и ти лишен си от това. Помолих Бог да ти даде душа, а той каза, че си имал някъде дълбоко под плътта, търсих, търсих, но не открих, но знаех, че някъде има нещо, което да тупти. Накрая отидох при дявола със следната молба: да ми каже как да открия душата човешка в един скитник. Той попита ме защо при него съм дошла. Обясних, че Бог каза ми, че е имал душа нявга, но сега е обградена в ледове, и реших, че щом дявола я взема, може и да даде, а той каза ми, че ще ти даде душа, ако аз бъда му племница една. И какво - реших да приема! Станах на дявола любимата, той ме обикна и закриля, видя, че не можеш да обичаш и каза ми: „Искаш ли да направя така, че този човек да те обича, а ти да не страдаш от това, а да чувстваш само топлина?”, и отвори той вратите на ада, в най-тъмните места. И какво да видя - там клетник седи, твой прототип, досущ какъвто си ти!!! Седи и наранява. Дори и в ада ти помиташ всичко покрай теб, тогава разбрах и сърцето си прокълнах, да не люби век камък, да не помага на теб, когато си в калта, и щом не може и дявола да те накаже, къде съм се запътила в нощта!!! И не 100 живота, а един не бих ти дала. Станах ледена кралица, дявола лиши ме от топлина и научи ме с теб как да съм жестока и да имам сили да те вразумя. Излязох аз от ада, станах желязната жена, продължих да те обичам така, както умиращ, живата вода, но страх ме е, ако се поддам на това желание, да не станеш пак човека, без душа. Какво сега - боли, нали? С душа е трудно да живееш. Може някой ден да си простим,един на друг и да сме щастливи, както никой друг, но в живота не подаде ми ръка и сега си сам, попаднал в пропастта! Вчера каза ми: блудница съм била, да, изневерих ти с дявола, за да разбереш какво е, когато си сам в нощта, а точно в този миг да имаш най-голяма нужда от нечия ръка.