3 мин за четене
Григор се замисли какво се случваше с Луиза. Бяха излезли на среща за първи път, и всичко беше прекрасно, но изведнъж тя потъна в някакъв собствен свят и нито виждаше, нито чуваше. Съзнанието и витаеше някъде из тясното кафене, в което се намираха. След няколко минути момичето дойде на себе си.
– Луиза, какво ти е? – попита загрижено той.
– Нищо, Григоре. Просто се бях замислила. Сега ми кажи защо писа точно на мен. – смени темата тя.
– Ами хубава си.
– Има много по-хубави от мен.
– Да, но ти ми изглеждаш някак специална. Не като онези кифли. А сега ми разкажи ти защо прие да излезем.
– За развлечение.
– Това беше грубо.
– Но е факт.
– Значи не съм ти симпатичен?
– Симпатичен си.
– Но? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse