...А когато я питаха, познава ли тя онази любов, любовта от първия поглед..., нещо сякаш погъделичка корема и, а по лицето и се изписа една благодарност, примесена не с тъга, но с тиха носталгия...
И спомни си тя за мирисът на тютюнев дим и терпентиново масло, за лодките на платното, стъпките в пясъка, и за очите му, така дълбоки, които се забиваха право в сърцето и, когато погледнеше от другата страна на лагерния огън, чиито тътен почти заглушаваха, развбиващите се в брега, морски вълни....И си спомни гласът му, тих и спокоен, но изпълнен с непримиримост и бунт, и тишината по между им, изпълнена с любов....
... И потърка тя големите си, навлажнени кехлибарени очи, сякаш да изгони прашинката, влязла в тях, и се усмихна с благодарност, примесена не с тъга, но с тиха носталгия...