Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съзнанието ми, за вик, за крясък. Искам да извикам! Да разбереш, че те обичам. Да ми се довериш.
Но е все още тихо. И ти не знаеш нищо.