8 sept 2015, 19:43

Точно тази река

  Prosa » Otros
772 0 0
1 мин за четене

 

 ... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, докато накрая не остане нищо от мен на повърхността... крачка, после още една. Ето, сега съм част от нея, цялата... и усещам как... усещам как, тя прониква в мен през кожата, заема всяко празно пространство, останало от раните и куршумите. Успокояващо е. Хладните й води загасят жаравата и за първи път от години съскането и свистенето на догарящи въглени, което не ми позволяваше да заспя, заглъхва и аз се унасям... Вече съм част от нея, от същата тази река, която тече от ляво на тебе сега. Упояващо е да си част от нещо... нещо трайно... било преди теб и оставащо след това.  Нищо не ми е давало подобно усещане досега. Нищо и Никой... само тази река... Отваряш очи и пред теб е нов свят... вечен свят, естествен свят, самодостатъчен свят, който няма нужда, нито полза от теб, но те приема ... без намерение един ден да те изхвърли на някой бряг... свят, за който е достатъчно желанието ти да станеш част от него и нищо повече не иска...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...