Топлината на детството
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът ù Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно. Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.
Черганово, това за нас е пътнишкият влак от централна гара София, който чакахме цяла година. Вечерта, преди да заминем, с брат ми си мислехме, че няма да можем да заспим от желание да сме вече пристигнали. Купето с непознатите, които винаги казваха: Каква нежна и млада майка, а такива пораснали деца. Искрите от черния локомотив, които ни влизаха в очите, търкахме ги с шепи и отново главите бяха навън. А всяка гара, макар и малка, я записвахме, защото ни приближаваше до нашето лято, изпълнено с толкова събития. Всичко бе отрано премислено и преживяно. Не се случваше така, както си го мечтаехме, беше още по-хубаво.
Аз бях момчето от Голямото село- с топката. Тази кожена топка, която събираше децата дори от крайната махала в центъра, пред чешмата на голямата зелена поляна. Беше една за всички, топка с надуваем плондир, груба и тежка, но пък така кротка в краката ми, бях най-добрият. Затова всички деца ме обичаха. А когато се затичвах, вихърът покрай мен изоставаше и не можеше да ме стигне. Краката ми бяха леки, силата в гърдите ми не стихваше, исках още и още. Нямаше кой да ме надбяга, летях с добротата си, обичах всички.
Брат ми беше друг. Сдържан, моите емоции му бяха чужди. На прегръдките ми отвръщаше с досада. Но аз знаех, че държи на мен и това ми стигаше. Все още малки бяхме, заедно скочихме върху едно пораснало момче, което ни дразнеше. Бяхме заедно и това ме правеше уверен и силен. После той с книгите си, аз с топката, събирахме се, когато ни водеше някъде далеч, сякаш винаги е бил там и знае какво ни очаква. Беше лидер, сам, но уверен в решенията си.
Съботите чакахме с нетърпение. Тогава с прашния рейс на площада, до църквата посрещахме братовчедките си. Бяха толкова красиви и модерни, понякога исках да съм винаги с тях. Как е любовта, ни питаха те, сякаш нашите момчешки тела бяха готови за това. Малко се плашех от тези въпроси, не закъснявам ли вече, дали ме харесват момичетата. Аз съм хубав, защо не ми се случват такива неща? И как ни гледат с превъзходството на своите две-три години в повече, това е много време, на тях всичко им е ясно.
Най-много обичахме да ходим в Казанлък. Оставахме там десетина и повече дни, измити от селския прах, докарани с чистите дрехи и леките сандали, излизайки вечер по "движението", люпейки семки. Винаги имаше познати момичета покрай нас, чувствах как ми се стяга дъха от тяхното присъствие. А лятното кино изгледано и на изхода с желанието да си вече голям, да можеш всичко, без да знаеш какво е то... И летният двор с неузрелите кайсии, но нали сега трябва да бъдат откъснати, сега сме заедно и го искаме, защото ни е забранено. Тъмно е, няма кой да ни види и утре е толкова далеч...
Играехме в театър. Бяхме всичко, режисьори, артисти, реквизитори, дори късахме билетчета и то срещу левчета, та лятното кино е така близко и филмът красив и вълнуващ. Публиката бе най-вярната и обичаща ни - нашите родители. Я как са го измислили децата, кога толкова са пораснали. Помните ли "Хитър Петър"? Разбира се, че брат ми в главната роля, хем хитър, на всичкото отгоре и Петър. А баба Марийка, ролята си идваше с името. Малката Цеца не е вече толкова малка, повече красива, за да е за тази роля. Но тя ще се справи, каквато е кокетна, няма да ù е трудно. Накрая аз, кръглият в лице като питка Настрадин Ходжа, вечно засмян и оставящ се да го излъжат. Щом така им харесва, нека да им доставя удоволствие и да се радват. Аз имам вятъра, с него ще си меря силата.
И така лятото си отиваше. Ние вече бяхме пораснали. Видимо не, но го чувствахме. Резките на селския праг ще чакат и ще ни кажат другото лято, че още растем. Гуменките са скъсани, раните по колената заздравели, топката охлузена, но жива и колко приятели покрай нея. Букетът с цъфналите хризантеми, носещ за малко това лятно щастие, кратките сълзи на майка ни, свареното пиле с поръсения червен пипер и завито със синя кърпа от баба ни, за да пази топлината до София. До следващото лято.
А топлината на спомените? На нея нищо не ù трябва, тя не изстива и е в нас завинаги.
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Петър Койчев, аз ти благодаря, и да са честити идващите празници за теб!
-
"движението"-усмихна ме ,нахлуха спомените и при мен ,отраснал съм близо до лятното кино "България"! Благодаря ти!!!
-
Аз си копирах това изречение и ще си го открадна !
"Аз имам вятъра, с него ще си меря силата."
Моето детство беше не по - различно от твоето...
Беше ни безметежно, наистина ни хубаво, с умиление си спомням все още и най-малките подробности.
Въпреки системата по онова време, която мнозина между другото отричат напълно, ние бяхме доволни и от най-дребните неща.Не искам да правя разрез на твоето и моето време, но факта ,че ти ме покани от тук http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=167124 да прочета "Топлината на детството" е достатъчно красноречив, че говорим на един и същ език!
Разкошен разказ! -
Върна ми топлината на детството, с мириса на щастливи спомени и щедро споделяне... театър, кино, недомлъвки,усмивки... и усещането за моят роден град. Днес от сърцето на планината приеми моят поздрав. Благодаря ти!
-
( idemidoide mi ) Когато довършвах този текст, на един дъх, както всички други, погледа ми се премрежи доста, клавиатурата разбра, че всичко е все още в нас, в мене!
поздрави! -
В тоз ранен час, любима моя Капка,
ти искаш май да изцедиш усилията ми
до своята последна капка.
Задача невъзможна или трудна,
за някой писането работа е мудна.
При мен нещата стоят си другояче,
и в туй проблемът е най-паче.
Наопъки на правилното винаги са били,
и често стъпвам всред проблемите си кат с кокили,
баланса трудно аз намирам,
но туй не кара ме с уплаха да се спирам.
Напротив, щуро втурвам се напред и по-нагоре,
при все че казват ми, брадата бяла дърпа те надоле.
Я гледайте си вашите проблеми,
колата, къщата, любовницата с исканията големи.
На мен ми стига, малко по-навреме
към влака ранен аз да се запътя,
презрамил само мисълта към върховете планинарски,
със мириса на мащерката царски,
с водата бърза и пенлива
която из тревите, клековете и мъха на времето се тя разлива.
И спомням си тогава, аз нагоре кат се качвам
баща ми, дядо ми със витошките свои страсти,
малини,боровинки,понякога къпинки,
лешници и гъби, че и диви крушки.
И всичко туй домъкнато и брано,
напук на вече заболялото коляно,
и брулени от вятъра, довлечено понякога със сетни сили.
И после сладкото, компотите, и гъби мариновани,
как много бяха, как вкусни бутчетата с тях шпаковани.
Ей туй ми стига, скъпа Капка
да кажеш, застрахован си до края,
тез свидни твои хора ти да не забравяш.
И внуче като дойде, сладко да си му разпряваш.
За лешници,за боровинки,за лайкучка
и дренки стипчави със форма на маслинки.
За витошките, старопланински , пирински пътеки.
За свойте пътища в живота, не толкоз леки.
И изводът какъв е. Може и да ни трудно,
но винаги да ходим със надежда окрилени,
че с тези свидни, ясни, чисти спомени
от злобата и грозотата на света ще бъдем ний спасени!
-
По принцип може всичко да се застрахова, стига да може да се изчисли каква е вероятността за настъпване на застрахователното събитие в дадена застрахователна съвкупност. Ако вероятността е голяма, то и застрахователната премия ще е голяма. Определено при теб рискът "грешка" предполагам е премерен и не е необходимо да ми плащаш висока застрахователна вноска. Да речем около два, три стиха! Уверявам те, че все пак, ако се случи застрахователно събитие в застрахователната година, ще платя застрахователно обезщетение - отново някое есе, вдъхновено от нашите разговори. Приемаш ли така изготвената застрахователна полица? Можеш да я подпишеш, когато се , решиш и да платиш първата застрахователна вноска!
Твой застраховател: Капка (Деси Вълова), Застрахован: ... -
(Ивана59)Това за сто лета-песента, нали! Благодаря ти!
(Капка капка) Много, много ти благодаря! И аз дори те видях по "движението" , то градските момичета са за там!
(Валентина) Лекотата на разказа идва от топлината на спомена! Благодаря ти! -
красиво написано, красиво, поздравявам те чистосърдечно за изказа и лекотата на разказа
-
Много, много хубаво! Много живо и вълнуващо и аз се пренесох там.
-
"Аз имам вятъра, с него ще си меря силата."
Благодаря! Топлината на безгрижното детство..." ... там... преди сто лета..."
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
