lubara

Nombre Любомир Николов

Когато ти заспиваш и мойте ласки в твойте сънища заплуват , очите ти отново са ми близки със своето спокойно недоверие , че всичко като сън ще си отиде .

Obras seleccionadas

149 el resultado

Старата къща 🇧🇬

Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време. Когато в дворчетата, окъпани в цветя, асми и смокинови дръвчета, край дървените маси привечер се накачулваха курортистите. Защото и кръчми ...

Prosa » Relatos

2009-09-12T12:00:26+03:00 2.1K 1 9

Здравей, аз съм... 🇧🇬

Вече не вярвам, че ще се обади. И защо да го прави, какво има, че да се надявам. Последните месеци повечето пъти аз съм й се обаждал. Е, в началото не беше така - и двамата се търсехме, понякога писмата ни пристигаха по едно и също време. Понякога бързахме да говорим и двамата, разказвахме за себе с ...

Prosa » Relatos

2009-08-19T21:36:47+03:00 2.4K 1 23

Баща ми отново беше в Южния парк 🇧🇬

Срещнах го, наистина. Седеше леко прегърбен на дървената пейка, пушеше цигара, която изгаряше пръстите му. Защото разговаряше с мен. Аз стоях до него прав и нетърпелив.
- Твоята е лесна - каза накрая баща ми. Ами аз, вече съм на шестдесет…
Отсреща Витоша беше зелена и чиста. Белите снежни преспи бях ...

Prosa

2013-06-01T11:16:54+03:00 1.8K 1 6

Кръговрат 🇧🇬

Художникът рисуваше картина. Беше надвесен над платното, палитрата му светеше разноцветно. С пестеливи движения нанасяше боята, присвиваше очи и ръката му отново описваше кръгове. Беше стъпил бос върху излъсканото дюшеме. Косата му светлееше, върху русата му брада се бяха спрели ситни капки пот. Едн ...

Prosa » Relatos

2012-10-05T20:45:15+03:00 1.5K 2 2

На една синеочка 🇧🇬

Понякога съм толкова раним
във любовта си невъзможна.
Избухнала като немерен стих,
омайваща, коварно сладка
и тревожна. ...

Poesía » De amor

2009-05-28T07:24:38+03:00 1.8K 4

Más obras