23 mar 2021, 18:40

Това, което никога не ти казах 

  Prosa » Relatos
589 0 1
1 мин за четене

Много ще ми липсваш

Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-важни от думите.
Миналата година- 13.03 е денят, в който се запознахме. От този ден нататък знаех, че нищо няма да бъде същото. Събуждах се и си лягах с мисълта за теб.
Влюбих се! Силно, неудържимо - като по филмите. Изпитах чувства, непознати до сега. Съдбата ми подари много ценен човек, сближих се с него... и го заобичах. Какво повече му трябва на човек? Въпреки трагичната картинка на света, аз виждах света розов. И все още го виждам такъв, въпреки че действителността, е може би на път да ми “удари” шамар, за да се “вразумя”.
Аз, хладнокръвната, която винаги съм се ръководила от разума, си позволих да чувствам. Изобщо не се замислях какво ще правя след това. Просто се хвърлих в дълбокото, а оттам измъкването винаги е трудно. Какво нещо е любовта! Как изцяло променя светоусещането ти, имаш чувството, че преди не си живял. Понякога дори и в най-мрачните и дъждовни дни, в нас може да грее слънце. Стига обичаш и да се чувстваш обичан. Истината е, че любовта дава криле. Всички ние, лудо влюбените, сме способни на такива неща, които без любов никога не бихме направили...
И колкото и разочарования да преживях впоследствие и въпреки, че видях не дотам лицеприятната страна на любовта, мога да кажа само едно - щастлива съм, че ми се случи.
Благодарна съм за всички моменти прекарани с теб, за това, че ми позволи да бъда до теб. Благодарна съм за силната любов и цветната палитра от чувства. За грешките и всичките уроци. За поуките след тях. Горда съм, че обичах. Защото тогава разбрах, че умея да обичам. И без да ме е грижа дали съм ценена до степен, в която аз ценя теб. Обичам те просто, защото си Ти. Просто истинската и безусловна любов. Не знам дали е свързване на сродните души, не знам дали съм те обичала и в предишни животи. Знам само едно - че с теб се чувствам, какво с никой друг. Че да съм с теб, означава да съм жива.
 

© Elizabeth Pavlova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Писмото, което не успях да напиша... »

13 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??