СЕГА ТОВА Е САМО СПОМЕН
(Закъсняла птица)
Посвещавам на 95 рожден ден на
поетесата Надя Неделина
Тиха тъга нахлу в стаята. И се притули в ъглите. Въздухът остана без глас. Навън притъмня. От небето запрашуляха снежни звезди - залудуваха край прозореца, ту понесени във вихър, ту затрептели политаха надолу, ранени от болката на последния си танц.
Въздишка се отрони от устните ù. ТЯ се повдигна уморена от креслото. В очите ù се бе сбрала цялата Вселена. Мислите палеха кръвта ù. Сърцето ù, в безумства затуптяло, копнееше утра и тайнства.
Застана до прозореца и се загледа. Тук-там някой забързан минувач, вдигнал яка, свил се в зимния балтон, преминаваше покрай оградата на дома ù. Усмихна се тъжно...
* * *
Под уличната лампа се спряха двама млади.
Младежът говореше нещо, девойката бе навела глава.
"Красиви са" - помисли си жената от прозореца и се втренчи в тях. - "Умуват колко се обичат" – промълви като на себе си.
Влюбените на улицата се сгушиха в любовта си. ...