Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз мисля, че ние вече си имаме едно! И то се нарича човек! И въпреки всичко хората около него не разбираха едно. Той никога не се хвалеше с това, което има, било то и ако е нещо, за което другите биха му завидели. Не можеше да се оплаче от пари, а и не го правеше, въпреки че бе собственик на една сладкарничка, която осмисляше живота му. Но най-интересното в този човек бе това, че той никога с никого и нищо не се съобразяваше. Не се страхуваше да произнесе на глас всичко, което мислеше, а още по-малко се интересуваше какво ще кажат хората за него. Дори с клиентите си не се съобразяваше, а им говореше според настроението си. Ще ви дам пример. Защо да се правите на мили с някой, до когото не ви е точно сега или когото не одобрявате! Има ли смисъл да правите нещо, което не ви допада?!И именно този човек държеше на това, че ако човек днес иска да е забавен, тъжен, щастлив или ядосан, просто нека бъде такъв, а да не подтиска емоциите си! Човек винаги трябва първо да задоволи себе си, а не останалите! Хората трябва да могат да изразяват свободно мнението си, също като мъжа, който не се страхуваше да разкрие истинския си облик! В деня на неговата смърт той каза само едно, с което всички го запомниха. За да бъдеш себе си, трябва да се интересуваш най-вече от собствените ти вълнения, чувства и емоции! Не мисли за другите и за техните вълнения, защото те едва ли някога ще поискат за теб нещо добро, без да им върнеш със същото! Прави онова, което ти се иска, дори и понякога да грешиш! Сам избери този, който ти се иска да бъдеш днес! И никога не забравяй едно! Най-истинските неща са тези, които не могат да бъдат разрушени или имитирани, а са единствени, естествени и неповторими!