Той беше обикновен човек като всички останали. Не беше по-различен и не се обличаше по-различно, нито пък беше някакъв престъпник, преследван от закона. Не мисля, че е нужно да знаете името му. То няма значение за никого от вас, нито пък ще ви помогне да го опознаете. Името е без значение, защото аз мисля, че ние вече си имаме едно! И то се нарича човек! И въпреки всичко хората около него не разбираха едно. Той никога не се хвалеше с това, което има, било то и ако е нещо, за което другите биха му завидели. Не можеше да се оплаче от пари, а и не го правеше, въпреки че бе собственик на една сладкарничка, която осмисляше живота му. Но най-интересното в този човек бе това, че той никога с никого и нищо не се съобразяваше. Не се страхуваше да произнесе на глас всичко, което мислеше, а още по-малко се интересуваше какво ще кажат хората за него. Дори с клиентите си не се съобразяваше, а им говореше според настроението си. Ще ви дам пример. Защо да се правите на мили с някой, до когото не ви е ...