Трактат за лъжата /за конкурса/

            Хлъц! Цък! И май язък!... Закъснях ли или подраних? Ей, на – слънцето се скри, а аз… Чак сега разбрах, че имало конкурс за лъжата. И как да я обяснявам тая пущина - опашата ли е, с крака ли или да е с уста? Вярно, че трябва да е на една ръка, ама кой ти е виждал истинските ù части - физическите, де? Може и повече ръце да има! Тя всъщност някаква или никаква е, щото – такова, аз … Съвсем се смотах и обърках още отначало, та - не ми намирайте кусури, нито ми се сърдете, ако прекаля и така я посоля или пък я подсладя, че… Ама, чакайте, де!...
            И ни в клин, ни в ръкав си викам: „Ще взема да се пробвам!“, па хващам една дума за началото, а след това за края и като почвам да я разтягам, и да я дърпам, и да я дъвча, и да я суча, и да я удрям, и да я подхвърлям нагоре, а после да я спускам надолу, и да я плъзвам лекичко надясно, малко наляво, та чак на мен ми стана жал, че така я намачках цялата едно хубавичко и взе, че заприлича на… нищо. За съжаление от нея не стана лъжа, защото нямах честта да съм я раждала аз /за лъжата говоря, не за думата/, но пък съм я срещала в разни образи – красива понякога, нагла друг път, безочлива често, хитра вчера, нескопосана оня ден, тайнствена утре, невъзможна вдругиден, смотана тук, възвишена там и… Всеки път, винаги дори, се опитвах да я подминавам, не й обръщам внимание, ама краката й, все не ги виждам къде са. Хората казват, че къси били, ама при мен все ги крие. Иначе - мъж да бях, та да съм се намърдал между тях досега и да съм ги измерил на всяка цена… Не става и така! Жена съм! Ако лъжех, щях да си оправя живота отвсякъде, нали? Като гледам колежките – и работни се изкараха, и умни пред новия шеф, та успяха за нула време и заплатите да си оправят с лъжи, и работа да не вършат, и да разправят колко много са свършили за предприятието, а и да ми викат отгоре на всичкото:
            - Глупачка! Истината боде очи. Виж нас, учи се и… лъжи!
            Ха сега де! Как стават тия работи? Опитвам се с честен труд, с доказателства уж, а все не ми вярват и си мислят, че се натягам нещо и се боря за какво ли не… Явно не е в кръвта ми с лъжа да живея, а съм тръгнала за нея да пиша… А и що ли ми трябва, като няма да ме нахрани и напои, но само ще ми разправят лъжи другите, че еди кой си много умеел да лъже и такъв номер измисли, такава творба скроил, че на другите им се замаяла главата и взели, че му повярвали и го наградили… Стоп! Значи всяка лъжа може да стане истина? Къде, бе? Как? На мен ми писна и в любовта да ме лъжат колко съм хубава, колко съм печена, колко съм умна, колко!… Като е така, защо по дяволите съм си все сама?...
            Крилата била тя… Можела да те отведе къде ли не… И богат да те направи даже! Дрън-дрън… Май я открих пустата му лъжа! Спотайва се наблизо в тъмното, перчи ми се нещо и ту намига, ту поли повдига, ту.. Ей сега ще ù кажа аз на нея какви ги върши, та ми бърка и в здравето, и в семейството, и в службата, и в отношенията със съседите… Ще я издърпам и ще й дам да разбере! Ааа, не е ряпа, не е ! Ама, като не ù знам корените, подкупи ли да пращам, та да си ги покаже?.. Как да ù скроя капан, как? Риба вмирисана, колкото искаш – по главата ще я познаеш, а лъжата? И тя ли почва отгоре? Сигурно, щом някой все нещо обещава и все не изпълнява… После се спуска надолу, надолу и аха – вземе, че залее всичко като потоп или те налегне като епидемия. Съжалявам, не съм доктор, нито учен! Семето ни навярно е едно такова - лъжливо, та оттам е тръгнало всичко и няма нужда корените да се режат, че не се знае колко семена има и къде, пък и как са посети, и кой ги полива. Тепърва предстоят заповеди, проучвания, научноизследователски проекти, семинари, доклади, отчети, обществени поръчки, отпускане на средства по някакви си програми, после експертизи и какво ли още не… Дълга и широка е тая със семето… Нещо като водата от деветте дерета! Тогава, не ми разправяйте на мене за някакво си разстояние от една ръка или от крачка на кой знае каква небивалица, защото няма да се разберем така, пък и, ако искаме да се лъжем, ще го направим на всяка цена, без много, много да му мислим… Но след това, ако се хванем, да му мислим как ще се оправдаваме, защото… Ето – да кажем, че се осъдим, едва ли ще лежим по затворите, че там убийци вече не държат, камо ли нас, за дребни лъжи! Лъжесвидетели – колкото искаш, пък и адвокатите са от един дол дренки. Нали всеки иска да спечели, без да му пука от какво, пък щяло то, и от лъжа да е! Та, значи, нещата стоят така: от моя опит – никаква файда. Все тая, дали е истина или лъжа!...

Рая Вид, 12.01.2016