14 may 2018, 20:43

Трапът 

  Prosa » Relatos
1546 0 1
4 мин за четене
Тя се опита да си спомни коя е, но не успя. Потискащото чувство, че личността й се е разпаднала на парчета като изтървана от високо ваза обаче бързо се стопи, благодарение на медикаментите. Унесена в неспокойна дрямка, тя престана да напряга измъчената си глава. Така бе много по-хубаво, много по-спокойно.
Идването на вечерта бе съпроводено от нови залпове нетърпима болка. Вече не просто искаше да дойде краят, а копнееше за него, независимо какво щеше да я чака там някъде в отвъдното. Нямаше начин там да е по-зле. Дори вечното нищо бе за предпочитане.
Пак се опита да мисли, но само за да мине по-бързо времето до получаването на поредната доза обезболяващи.
И тогава, за своя огромна изненада, си спомни коя е. Кремена Андонова, на 37 г., софтуерен специалист. Имаше ли изобщо някакво значение това? Знаеше, че ще умре, усещаше с цялото си същество, че e пътник. Но единственото, от което се страхуваше, бе мъките да не се проточат.
Дишаше трудно, въпреки животоподдържащата апаратура. Всеки оп ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Жажда за мъст »

5 Puesto

Propuestas
: ??:??