16 ene 2011, 13:21

Трева 

  Prosa
952 0 0
1 мин за четене
Трева
Ето я! Тя е отново сама, отново облегната на стария стол, седи и пуши... пуши трева. С луната се гледат сърдито... Тя е вбесена, че скоро пак ще стане ден и луната ще трябва да гледа от другата страна на света. А луната е тъй уморена и толкова пълна, че вече прелива... Толкова кръгла и светла, с последни сили се бори и се моли отново да стане сърп... и така до края на света животът си остава един кръговрат. Така размишляваше тя - онази, дето пуши трева - за света около нея, в старата си къща, докато отдавна изсъхналите чаршафи на простора се вееха страшно като призраци над главата й... Какво харесват хората в деня? Шума? Хората, които гъмжат по улицата като червеи или колите - жужащи като оси??? Светлината да не би? Луната дава свобода и е също толкова светла, стига изцяло да я погълнеш с очите си, с душата си. Защо хората изгубват този момент в сън, вместо да се наслаждават на спокойствието, което им дава луната? Заключени врати, спящи умове, празни улици, празни души... това не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Зубева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??