Три дни от живота на една жена - III
Произведение от няколко части към първа част
III
Не усети кога започна да го нарича Влади, а той се обръщаше към нея с галено умалително име почти веднага след запознанството им.
Предложи ѝ да се изкъпят в морето преди да са наближили твърде много Несебърския плаж. Но тя предпочете да си остане в лодката - обичаше когато е във водата да е сигурна, че винаги може да стъпи на дъното, ако пожелае. След като той, мокър и освежен, се върна при нея, облякоха банските си костюми и се насочиха към брега.
Нужно му беше известно време, за да прибере лодката и тя го използва да се потопи блажено в прегръдката на любимото си море (което днес толкова я изплаши!)... Но не задълго, защото слънцето вече започваше да се спуска към хоризонта и трябваше да побързат. Влади предложи да дойдат отново на следващия ден (но не с лодката!), за да се разходят спокойно из старинната част на града. Това вече ѝ звучеше разумно и тя прие с удоволствие, предвкусвайки приятни преживявания, красота и романтика…
Автобусът за Поморие се оказа претъпкан, едва се качиха. Но и двамата бяха в такова радостно опиянение след преживяното днес, че не забелязваха нищо и никого около себе си. Той стоеше на стъпалата, опрял гръб на вратата, а тя - срещу него, почти прилепени един към друг поради навалицата… Усещаше дъха му, очите му, сияещи, я гледаха с такъв нескрит възторг, че тя потъваше все повече и повече в синьото на ирисите му като в морски дълбини… Дали нямаше опасност да се удави в тях?...
Попита я съгласна ли е да слязат в новата част на Поморие, за да си остави багажа в квартирата и да намаже лицето ѝ с крем против изгаряне (беше доста зачервено след днешното продължително излагане на слънце). А после щяха веднага да отидат при брат ѝ, за да не се тревожи.Разбира се, тя прие без колебание. С него се чувстваше, сякаш е в друго време и пространство - като принцеса със своя верен, благороден рицар!...
Поздравиха хазяйката и влязоха в малка стая. Той веднага ѝ предложи да си почине на леглото, макар че със сигурност беше по-умореният от двамата след толкова часове напрегнато гребане и носенето на тежкия багаж. После приседна до нея, за да намаже лицето ѝ… Увери я, че кремът ще ѝ помогне и след като привърши, леко я целуна по устните… Вместо отговор на целувката му тя го попита как би се почувствал ако знае, че приятелката му върши нещо подобно с друг… Зададе му този въпрос, защото искаше да изяснят отношенията си - беше убедена, че между мъжа и жената (както между приятелите и въобще между хората) трябва да има честност, откритост, почтеност, лоялност, доверие… Само тогава биха могли да изградят трайни и щастливи взаимоотношения.
Но сега нямаше време за дълги разговори, трябваше възможно най бързо да отидат при брат ѝ. Размениха само няколко изречения, от които за нея стана ясно, че връзката му е отскоро и не особено задълбочена, а за него - че тя не е щастлива, защото характерът на партньора ѝ не е открит и лесен за разбиране, дори не знае дали я обича, макар че са заедно почти от три години…
Преди да излязат от стаята, Владимир я прегърна, погледна я право в очите и каза, че каквото и да се случи помежду им, винаги ще бъде неин приятел! Никога да не го забравя...
Следва продължение
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
