17 feb 2015, 15:49

Трима под юргана

  Prosa » Relatos
636 0 2
1 мин за четене

                                            Трима под юргана

 

      Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво намерение да го гоня, сигурно  и на него му е студено. Лягам си отново и се свивам на кълбо. След малко усещам как котаракът се катери върху ми, търсейки пролука да се мушне и той под юргана. Навдигам леко завивката и животинката лениво пропълзява, ляга в краката ми и доволно замърква.

    Тъжно и пусто ми е на тази огромна спалня. Вече се стоплих, а сънят не идва и не идва… Грабвам плюшеното мече от нощното шкафче и го гушкам внимателно и нежно като живо същество. Прахът, натрупан по жълтата му козинка, гъделичка носа ми. Става ми още по-тъжно и самотно, защото се сещам откъде дойде това смешно жълто мече със зелени панталонки. Спомням си колко дълго избирах плюшена играчка за него - любимия ми мъж, моето слънчице… Подарък за Свети Валентин - колко романтично!

    Бях лудо влюбена тогава. Не можех да дишам без него! Достатъчно ми беше да е някъде наблизо, да го гледам, да слушам гласа му. Бяхме ли заедно, нищо друго нямаше значение - бях безкрайно щастлива… Какво се случи? Защо той сега предпочита да спи  на дивана в хола, докато новинарските емисии повтарят отново и отново едни и същи новини, а аз заспивам  в студената огромна спалня в компанията на един котарак и плюшеното мече? Защо се отчуждихме така? Къде изчезнаха любовта, страстта, усещането, че не можем да живеем един без друг?

      Самотата ме е завила като огромно и тежко одеяло, което обаче никак не топли. Стискам силно очите си, та дано по-бързо да заспя. Котаракът се промъква нагоре и се гали в ръцете ми - вероятно ревнува от мечето. Галя го бавно и се успокоявам, че има някой, който ме обича, дори само в моментите, когато му е студено…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много неприятно е, когато се случи това отчуждаване и не знаеш как въобще се е стигнало дотам, какво толкова се е променило.
  • Poznato...

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...