Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво намерение да го гоня, сигурно и на него му е студено. Лягам си отново и се свивам на кълбо. След малко усещам как котаракът се катери върху ми, търсейки пролука да се мушне и той под юргана. Навдигам леко завивката и животинката лениво пропълзява, ляга в краката ми и доволно замърква.
Тъжно и пусто ми е на тази огромна спалня. Вече се стоплих, а сънят не идва и не идва… Грабвам плюшеното мече от нощното шкафче и го гушкам внимателно и нежно като живо същество. Прахът, натрупан по жълтата му козинка, гъделичка носа ми. Става ми още по-тъжно и самотно, защото се сещам откъде дойде това смешно жълто мече със зелени панталонки. Спомням си колко дълго избирах плюшена играчка за него - любимия ми мъж ...