Тя беше моето Просветление! Когато някога Я видях, знаех, че е Тя! Разбрах и друго, че животът ми вече никога няма да е същия! Особено без Нея! Нещата бяха Прекрасни, но... нещо се обърка и... се разминахме! Опитах и живях много години без Нея! Да, причиних си го! Беше ужасно, непоносимо, безцелно! Тя, цялата олицетворяваше Живота във всичките му форми и проявления! Добре, че Съдбата бе Благосклонна към мен - отново Заедно, отново Влюбен! Как ли съм живял без Нея - Единствената, Уникалната, Божествената! Това беше някакъв далечен, забравен сън, сън, който не искам да си припомням Никога! И сега, когато я погледна в Очите, знам със сигурност, Тя е! Само Тя, друга не е имало и не съществува! Как се казва и какво е Нейното име ли? О да, Името ù е... Любов!
© Ангел Филипов Todos los derechos reservados