- Кажи ми го пак - прошепна той и зарови лице в гърдите ù.
- Обичам те! - прошепна тя, а той я притисна още по-силно към себе си... Лежаха така от часове, но не им омръзваше! И двамата не искаха това да свършва! 
- И аз те обичам! - той вдигна глава и нежно допря устни до нейните, прокара пръсти през косата ù и я прехвърли върху себе си. Тя изпищя и запозна да се смее...
- Липсваше ми - прошепна тя и впи устни в неговите... Когато бяха заедно сякаш бяха  едно цяло... душите им бяха в синхрон, телата, сърцата... двете идеални половини! Сякаш онази история за създаването на жената от реброто на мъжа, за когото бе предопределена, бе вярна и тя бе създадена от неговото ребро... пасваха си до съвършенство... Той я преметна отново и изтърколи тялото ù под своето и започна да целува шията ù, да гали косите ù, тялото ù... пиеше от нея като някой, който не бе пил вода от много време, а сега имаше пред себе си извор пълен с вода... Капчица капна върху устната му и той погледна в очите ù, които бяха пълни със сълзи...
- Защо плачеш? Спри, моля те! - каза той и я притисна силно към себе си... - в този миг отвори очите си и видя, че отново е сам, а сълзите са били неговите... Чувстваше се толкова самотен... сякаш самотата бе жена, много красива жена, която развяваше полите си в стаята му сега и караше гърлото му да се стяга, да усеща ужасно силна болка в гърлото, но не просто морална, а физическа... Изправи се, облече се, изтри сълзите си и отиде да я види... Откъсна една роза от градината, докато минаваше по пътеката... Розата прободе пръстите му и кръвта покапа по панталона и обувките му, но той не чувстваше нищо! Нито болка, нито студ, нито глад, нито жажда... Откакто тя... Не помнеше как, но вече бе там... клекна до гроба ù. Сложи розата на паметната плоча... заби пръсти в пръстта и зарида като малко дете... Сега имаше само това! Мястото, където знаеше, че е Тя... и сънищата си, спомените си! Всяка нощ се молеше да заспи, за да я види по-бързо, а сутрин проклинаше деня, който го делеше от нея... Сънищата му бяха единствения начин да бъдат заедно... отново... Болката, която изпитваше след смъртта ù беше единственото нещо, което му напомняше, че тя е била истинска, че я е държал някога в ръцете си...