Тъга бе обзела сърцето ми и разяждаше душата ми. Взех дрехата си и излязох навън. Тежки облаци бяха покрили небето. Само едрите снежинки се спускаха със своя шеметен танц и падаха по косите ми като нежни звезди. Около мен се надигаха големи бели преспи от пухкав сняг, студеният въздух хапеше лицето ми, но аз продължавах по пустата улица, без да му обръщам внимание. Студът в сърцето ми ме правеше безчувствена към студа около мен. Мислите в главата ми се блъскаха и не можех да ги подредя. Изведнъж се сепнах, сякаш се събудих от сън. Огледах се наоколо - бях стигнала до парка и сега стоях сама сред белотата на снега. Около мен дърветата бяха бели - клоните им, натежали от снега, който не спираше да вали, се бяха навели към земята и образуваха приказни къщички, в които да се скриеш... Накъдето и да погледнех, се ширеше белота, тишина и спокойствие, но не се чувствах сама и уплашена, а се радвах, защото успях да остана сама с мислите си и да ги въведа в ред. Разчистих малко снега от една пе ...