Глава 5
Изпращане

 
    Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
    – Седни. – рече Джейн спокойно.
    Около масата имаше седем стола, пет от които бяха заети и два свободни. Брандан се отдели от мен и зае мястото си до останалите. Не направих дори една крачка към тях. Опитвах се да ги преценя, но нещо не ми се получаваше. Изведнъж Хал стана от стола си и тръгна към барплота. Ръцете му започнаха да шават и тогава усетих мириса на кръв да нахлува в ноздрите ми. За миг си помислих, че реже собствените си вени, но в действителност не беше така. Чух как ножицата, с която бе отрязал плика с кръвта, падна в мивката. Вниманието ми беше насочено към него и към миризмата на кръв, което ми попречи да забележа втренчените и уплашени погледи на останалите. Само след секунда Хал се обърна към мен със стъклена чаша в ръка. Беше пълна с кръв. Гледах само и единствено нея. Интересуваше ме само тя и нищо друго. Усетих как преглъщам сухо, което беше знак, че трябваше непременно да изпия кръвта.
    – Хайде, седни при нас. – каза спокойно той. Като не отделяше очите си от моите. Използваше хитрост, за да ме принуди да седна на масата и да изслушам какво щяха да ми кажат.
    Хал тръгна с умерени крачки към масата, като остави пълната с кръв чаша срещу празния стол, който явно беше предназначен за мен.
    Нямаше място за колебание. Тръгнах към тях, като наблюдавах единствено чашата. Седнах и я грабнах с двете си ръце. Вплетох пръсти около нея и я доближих до устните си. В мига, щом течността нахлу в устата ми и езика ми я доближи, усетих прилив на енергия и сила. Усетих нещо как се пробужда в мен, успокояващо и същевременно губещо контрола чувство. Типичната лудост за един човек и нещо съвсем нормално за един вампир. Разликата беше от земята до небето.
    – Почини си малко. – чух как Кевин се смееше.
    Отделих чашата от устните си и ги погледнах.
    – Е, този път какво ново ще ми кажеш, Джейн? – очите ми я гледаха проницателно. Време беше да ми се разяснят някои и други неща, за които ме държаха настрани.
    Джейн въздъхна шумно и всички други я погледнаха. Тя ли трябваше да говори, или не?!
    – Айви, когато беше човек...
    – Да, да, когато бях човек . И какво от това? Не се ли умори да ми го повтаряш, или все още не си. – прекъснах я най-нагло пред всички. Не ме беше грижа дали ù харесва, или не. Откакто бях свободна, постоянно ми се напомняше. Лично на мен започваше да ми писва. Или щяха да се държат с мен като равна, макар че не бях, или щях да ги убия само с едно движение.
    Погледът на Джейн стана студен.
    – Преди година – започна отначало Джейн. – когато ти се оттегли...
    – Когато ти ме оттегли. – поправих я аз.
    – Когато аз те оттеглих, възникнаха усложнения. – тя не сваляше очите си от моите. Явно тази история я беше разказвала и преди. – Възникна организация, която е само и единствено от вампири. Вече не са малка бройка, каквато ти ги помниш. Сега са стотици хиляди. – присвих очи. Не очаквах да ми каже точно това. Всичко друго, но не и това. – Все още не знаем с какво се занимава тази организация и с каква цел е създадена. За съжаление знаем твърде малко.
    – Какво знаете? – Джейн ми казваше това, защото най-вероятно щях да бъда в центъра на всичко. Истината беше, че не исках това. Не исках да се занимавам с тях или с каквото и да е. Исках да съм свободна, но... за да бъда свободна, трябваше да изпълнявам заповеди  и да бъда роб.
    – Конкетсу*. – рече Джейн. – Означава Смесена кръв.
    – Каза го така, сякаш съм задължена да го знам. Името „Конкетсу” трябва ли да ми говори нещо? – попитах аз.
    – Това е името на организацията. – що за име беше това.
    – Името... – започнах, – защо точно това име? – Джейн преглътна силно, което ми направи впечатление, че не знаеше как да ми отговори.
    – Ами... защото...
    – Защото в тази организация има всякакъв тип вампири. – довърши изречението ù Брандан. Погледът ми се насочи към него. Той подкрепяше ли я?
    – Всякакъв тип?! – какво искаше да каже с това „всякакъв тип”? Нищо не разбирах... което беше лошо за мен. Ако не съм в течение на нещата, щях да бъда загубена.
    – Има различни видове вампири.
    – Колко вида? – побързах да попитам. Толкова бях запленена от неясната информация, че напълно бях забравила за останалата част от напитката си, която беше останала в чашата ми.
    – Три. – изсъска Ник.
    – Които са? Ама аз какво, с ченгел ли да ви вадя думите от устата. – започнах да се дразня от монотонните изречения, които ми даваха. Бяха кратки и неясни, от които възникваха още повече въпроси.
     – Първият тип са чистокръвните или наричани още Сейкетсу-до* в превод Чистите: - този път Кевин взе думата. - тези, чиято кръв е само и единствено на вампир. Кръвта им е чиста и невинна, точно като на едно малко миловидното дете. Не са кой знае колко опасни, но могат да усещат лъжата от истината. – брат ми не спираше да говори. Всяка една дума от устата му излизаше като заучен урок по история. Една грешна дума и оценката му веднага би се понижила. Такъв си беше той – господин перфектност. - Вторият тип са пуло вампирите, наричани още Куросшингусу*, означава Кръстоските: те са тези, чиято кръв е смесена с човешка. Единият родител е чистокръвен вампир, а другият човек. Истината обаче е, че Чистите не ги признават за чистокръвни, макар че кръвта им е наполовина такава. Чистите ги смятат просто за храна и за нещо, с което да си убиват така или иначе скучното време. – замълча за миг, но не отдели погледа си от моя. -  Срещнеш ли такъв тип, знай, че те са доста интересни личности. В техните вени тече човешка кръв, която е много по-вкусна и която дава по-голяма сила на този, който я приеме. Този тип вампири са слаби, но имат един много хубав плюс, който им помага в тежки ситуации. Необходима им е само секунда, за да те хипнотизират и да те накарат да направиш това, което те искат. Поддадеш ли се на тяхната илюзия, ще загинеш. – беше невероятно колко много знаеше за вампирите. Преди самата аз да се превърна във вампир, той помагаше на Джейн с документации и куп излишни глупости, но не и с истинската същност на вампирите. Не беше като мен. Кевин се страхуваше от вампири, също като Джейн преди. Възникна един въпрос в главата ми – какво ги е накарало да се заинтересуват от вампирите? -  Третият тип са тези, които биват създадени от Чистите и наречени от тях, Умаре*, означаващо Родените: Създават ги, за да увеличат охранителната си бройка, като ги подлъгват с много пари, пиене на корем и вечен живот. – Кевин замълча за момент и започна да се подхилква. -  Жалко само, че не се уточняват, че този вечен живот всъщност е едва няколко месеца. – заклати глава и ми се усмихна самодоволно. -  Избират ги по това колко са глуповати. Никога досега не са създавали някой, който да им е от полза в бизнес делата или в каквото и да е друго нещо. За Чистите Родените са просто кучета, които винаги могат да бъдат заменени. Този тип вампири нямат плюсове, а по-скоро минуси. Кръвта им не е вампирска, нито човешка, а по-скоро прогнила... развалена.  Хранещи се единствено с кръв, те трудно могат да бъдат различени от останалите вампири, освен при ухапване. Ако друг вампир е подлъган по някакъв начин и той вкуси от кръвта на Умаре, той ще изпита погнуса и отвращение. Ще откъсне главата на Умаре като наказание, че му е предложил нещо толкова отвратително. Умаре не могат да имат вечен живот като Сейкетсу-до или Курошингу. Те остаряват като хора и умират като такива. Лесно губят контрол и променят външността си точно като своите събратя. Това са те. Вампири, заключени в човешка кожа. – наглостта на брат ми нямаше граници. В спомените ми той не беше такъв. В спомените ми той ме обичаше, както аз него... За жалост сега вселената се беше преобърнала, сякаш ми показваше от друг ъгъл това, от което най-много съм се страхувала.
    – Интересно. – чух се да казвам. - Доста... интересно. – леко надигнах вежди и обиколих с поглед всички присъстващи.
    – Не забравяй, че самата ти си Умаре.
    – Няма как да забравя, щом има такива като вас, които да ми го напомнят. – бързичко накарах Кевин да млъкне. Да... това, което той ми каза... Значи все пак не бях истински вампир, за какъвто се мислех. Щях да умра... като човек?! НЕ! А исках ли?! Наистина ли исках да бъда вампир?! Да убивам, за да се храня?! И защо не исках да умра като човек?!
    – След като вече знаеш всичко това, нека минем към съществената част. – каза Джейн. Бях ù благодарна, че ме изкара от унеса ми.
    – Все нещо ново имаш да ми казваш, Джейн. Вече дори не се учудвам. – усмихнах ù се леко.
    – Искаме да те изпратим на мисия, но за това ще трябва да преминеш през няколко изпитания. – Джейн започваше да обръща картите си на масата.
    – Изпитания?
    – Да. Конкетсу организират турнир с претекст, че имат нужда от опитни бойци. – Джейн замълча и наведе глава.
    – Защо са им бойци? Мислех, че е силна и мощна организация.
    – Така е. За жалост и ние не знаем защо са им нужни хора. – Брандан отново се включи в разговора. Изглежда, че не можеше просто така да си мълчи и да стои настрани. – Тук влиза твоята роля или по точно мисията ти. Ще участваш в този турнир. Няма да възразяваш и дори да се оплакваш. Единственото, което ще правиш – е да изпълняваш заповеди. – издърпах стола си назад и поставих ръцете си отгоре на масата с цялата им тежест. Не понасях нещастници като него да ми казват какво да правя. Не се подчинявах преди, нямаше да го направя и сега.
    – Брандан... – името му излезе от устата ми с отвращение и неприязън. – съзнаваш ли, че само с един скок мога да дойда при теб, да те захапя за крехкото вратле и да погълна всичката ти кръв за секунди?! – краката ми вече се бяха намерили в подходяща позиция за скок. Чаках само знак, за да го направя.
    – Успокой се! – Джейн рязко се изправи и събори стола си. Двете ù ръце бяха опрени в масата, а погледът ù бе насочен към мен.
    Усещах кръвта ù как тече във вените бързо и неравномерно.  Как страхът беше заел почти всичко от същността ù и как тя се бореше с него. Джейн не знаеше колко прозрачна беше, когато стоеше срещу мен.
    Успокоих се сравнително бързо. За първи път в живота ми Джейн беше разбита на парченца, без самата тя да го разбере. Това ми вдъхна сила и увереност.
    – Нещастници. – промърморих тихо и отново се настаних върху стола си. Придърпах чашата и изпих останалата течност в нея. За жалост кръвта беше студена и не ми донесе същото удоволствие, както преди.
    – Слушай сега внимателно. – започна отново Джейн. – Ти, Брандан, ще мълчиш! – вдигна стола и седна на него, както преди. – Турнирът започва утре вечер в 22:30 часа. Бъди готова. На този турнир се допускат всякакви вампири, но повечето са млади като теб. Не знаем почти нищо за турнира... утре вечер ще разберем и останалото, ако ни се отдаде възможност. Ти, Айви, трябва да победиш. Ти трябва да влезеш в тази организация под прикритие. Като таен агент и да ни предоставяш информация, без те да разберат, че ги предаваш. – гласът ù стана сравнително по-мек от преди малко. – Само ти можеш да ни помогнеш, Айви.

Непознати   думички
Японски   думи

Конкетсу*  -   Konketsu   -    混血   –   Смесена кръв
Сейкетсу-до*  -    Seiketsu-do  -    清潔度   -  Чистите
Куросшингусу*   -   Kurosshingusu   -    クロッシングス  -  Кръстоските
Умаре*   -  Umare   -  生まれ   -  Родените