Глава 1
Свободна
Времето минаваше неусетно. За мен то бе бавно и мъчително.
Цяла една година прекарах в болка и самота. Тогава тези чувства бяха моите приятели, които щяха да бъдат с мен и в бъдеще, без да ме предадат.
Ръцете ми постоянно бяха оковани с вериги, които ме контролираха, за да не полудея или да убия пазача, който ме охраняваше и ми носеше помията, която всички наричаха храна. За простосмъртните тази храна бе богата на витамини и въглехидрати, но за мен бе просто помия, от която ми ставаше лошо. Имах нужда от нещо друго, нещо, което щеше да ме направи много по-жива... Имах нужда от кръв. Тя щеше да съживи всяка една мъртва част от мен.
Но пък, нали точно това беше целта на моята бивша учителка, да ме предпази от самата мен като ме вкара в тази дупка. Странно, нали... Уж я беше грижа за мен, а ме изостави при първия възможен случай, както направиха и още много като нея.
За нея аз бях чудовище, изрод, от който тя се страхуваше. Преди да стана такава, се движех постоянно с нея ...