/Светът на бъдещето/
С последните удари на витлото яхтата стигна до стария кей и опря на него сред скърцанията на прогнилото дърво, отдавна не посрещало подобни гости.
На палубата излезе единственият пътник – немлад, но все още със здрава фигура, облечен в някакви дрехи, които отдалеч минаваха за моряшки. Със задоволство се вслуша в скърцащито спускане на котвата и въздъхна, когато ръждясалата верига стигна до пясъка. За всеки случай се огледа внимателно – на предните две стоянки се наложи бързичко да изчезва, като при едната направо остави там другата котва. Кожата му беше по-важна…
От къщата на брега излезе висок, слаб, едва ли не като скелет, човек. Нахлупил сламена полушапка – разръфана, с видима отдалеч мръсотия по останките от периферията.
Не носеше оръжие, но това не накара доплавалият да се успокои. Имаше опит от подобни срещи и този опит не беше винаги положителен…
Поздрави учтиво.
- Здравейте!
Онзи свали полушапката и помаха в отговор. Новодошлият внимателно огледа брега и ск ...