Ударите на съдбата 4

                                         
                                                    Влакът

                                                     сериал
                                                   

   Планините около град Барион, Южна Франция, 8-ми май 1923 година.
 
  Овчарят Бернард току-що бе подкарал стадото в огромната поляна. Още бе тъмно, макар че слънцето скоро щеше да се покаже. В тази голяма тревна площ имаше храна в изобилие за животните, и затова Бернард я предпочиташе. Имаше обаче две лоши неща в нея - едното е, че е много стръмна, а другото - че в най-долната и част се намира железопътната линия. Но опитният овчар пасеше стадото в горната част на поляната.
  Бернард чу отдалеч плеядата от бързи, неравномерни, потропващи и постепенно усилващи се звуци, което му показваше, че иде влак. Той тръгна надолу, забра няколко отделили се от стадото животни и зачака преминаването на возилото.
  Идваше товарен влак с дизелов локомотив, овчарят видя трите ярки светлини на машината. След малко той щеше да премине масивния триста метров тунел Ла'Гроас и да профучи. Той влезе в тунела, но НЕ ИЗЛЕЗЕ! Най-интересното бе, че не се чу характерното изскърцване на рязко спиращ влак.
  Бернард остави стадото и се запъти към тунела. Може би е възникнал голям проблем, овчарят бе готов да помогне ако се наложи. Но когато стигна до тунела и погледна вътре, краката му се подкосиха! Защото тунелът бе празен! Влакът бе ИЗЧЕЗНАЛ!

 Гара Барион, 13 септември 2007 година.

  Жан Ботрьо беше дежурен ръководител движение в гарата. Бе изкарал цяла нощ на пулта и сега с нетърпение очакваше смяната си. Бе дал на съседната гара Вил съгласие за бързия влак 719, пътуващ от Бордо до Монпелие. До пристигането на возилото оставаха около десетина минути. Обаче на пулта пред входния сигнал светна червено, което бе индикация или за идващ влак, или за повреда. Жан мислеше, че инсталацията отново се бе прецакала, но червената индикация подмина входния сигнал и той изгасна. Очевидно, колкото и невероятно да изглежда, се касаеше за пристигащ влак.
   - Много рано идва пък този! - каза на себе си гаровият служител и дръпна "пътно пристигане" откъм Вил. Чу се изсвирване на локомотивната свирка и Жан излезе да посрещне влака. Но вместо очаквания пътнически влак, ръководителят с изненада видя, че в гарата влиза товарен влак! Жан изтръпна! Върна се в гарата и набра служителя от Вил:
   - Какъв е тоя влак, който ми  пусна?
   - Кой влак? 719 замина преди четири минути и няма как да е пристигнал при теб!
   - Тук в гарата дойде товарен влак! Кой е той?
   - Не зная, не съм пускал нищо. Няма как откъм мен да дойде при теб товарен влак.
   - ТУК ДОЙДЕ НЯКАКЪВ ТОВАРЕН ВЛАК, КАРАН ОТ ДИЗЕЛОВА ТЯГА!!!!!
  Кратка пауза. След това включване:
   - Не е възможно, преди бързия не съм пускал нищо!
   - В гарата ИМА ТОВАРЕН ВЛАК, който дойде откъм Вил!

  Комо, Италия, 18 септември 2007 година.
 
  На Скайп-а на Карлос дойде следното съобщение от Джовани Бачо:
   - Карлос, можеш ли да дойдеш до два дена?  
   - Момент да видя... чакай така... да, ще дойда. За какво става дума?
   - За един влак, появил се от никъде. Като дойдеш, ще ти кажа повече подробности.
   - Звучи забавно!
   - Не само звучи, но и наистина е забавно. Хайде, момче, ще те чакам на 20 септември в "Бристол".
   - О'кей, шефе, там съм!

    Милано, Италия, 20 септември, 2007 година.
 
   - Защо сме само трима? - попита Карлос седящите срещу него Джовани и Тари
   - Първо - защото не са ни нужни повече, а и някои имат други задължения - изпратих Вацетас и Лупо в Унгария да изследват странна черна материя, появила се в яхта на езерото Балатон.
   - Каква черна материя?
   - Ще ни кажат като се върнат, а и в момента това не ни засяга - в делови тон отговори Бачо - и така, в най-общи линии на гара Барион недалеч от Монпелие се появява влак буквално от нищото. Това ви го казах преди два дена, но най-интересното ще ви кажа тепърва. Порових се в архивите на френското контраразузнаване и ето какво открих - Джовани Бачо извади един голям лист - това е интервю с овчаря Бернард Розел, правено през юни, 1923 година.
   - Ами то е дълго, ще ни трябва време да го прочетем.
   - В най-общи линии той разказва как докато си е пасъл овцете недалеч от Барион един влак е минавал, но като е влязъл в тунел на име Ла'Гроас просто се е изпарил. Тунелът бил празен!
   - Да, и сега от там някъде се появява влак. Май отново ще си имаме работа с дупка във времето - въздъхна Тари.
   - А какво казват машинистите на влака? - попита Карлос.
   - Искали ние да поговорим с тях. Само това ни казаха.
 
   Барион, Франция, 23 септември 2007 година.

  Тримата от Magic 22 пристигнаха в градчето точно в дванадесет на обяд. Бързо намериха полицейския участък и влязоха вътре:
   - Вие сте от  Magic 22, нали?
   - Да! Аз съм Джовани Бачо, а това са Карлос Хугас и Тари Марсиашвили.
   - Аз съм Франсоа Риньон, началник на полицията тук, това е Жан Китен, заместника ми. - двамата шерифи се здрависаха с експертите по паранормални явления - предполагам вече всички сте се запознали със случая.
   - А къде са машинистите на товарния влак?
   - Настанихме ги в хотел "Париж", малко по-надолу.
   - А влакът?
   - Той е на трети коловоз, там, където е бил приет. Ако искате, може да се срещнете с машинистите и да видите влака.
   - А може ли утре да ни заведете и до тунела Ла'Гроас.
   - До тунела Ла'Гроас ли? Хм!
   - Да!
   - Интересно! Как разбрахте за този тунел?
   - Утре ще говорим за това.

  Малко след като обядваха, един от сержантите заведе тримата членове на групата в хотел "Париж". В стая номер 52 бяха настанени двамата машинисти. Когато отвориха вратата на стаята, там седяха двама младежи с елегантни, но остарели морално униформи. В погледите им се четеше объркване.
   - Добър ден - поздрави сержантът и те му кимнаха с глава - това са Magic 22. Сега ви оставям, защото имам други задължения - добави сержантът и излезе.
  Двамата железничари погледнаха експертите с плаха надежда.
   - И така, ще ни разкажете ли по-подробно това, което се случи с вас? - попита Джовани Бачо на френски, след като им представи колегите си. Джовани бе живял във Франция десет години и знаеше перфектно езика.
   - Ами... и ние не знаем... -  започна единият машинист, представил се като Жустин. Другият, който се казваше Пиер, продължи:
   - Както движехме влака и влязохме в тунела... изведнъж се озовахме...
   - Почти всеки ден минаваме по този маршрут... но сега гара Барион беше по-розова и... чиновниците бяха други...
   - Вместо семафори, имаше светлини... - опитаха се да разкажат двамата водачи на влака, но още не можеха да преодолеят шока от преживяното.
   - Случи ли се нещо, когато минахте по тунела - бавно и спокойно попита Бачо.
   - Ами... не зная... май да.
   - Изведнъж се появи светлина... и тласък...
   - Все едно някой блъсна машината... помислихме, че сме сгазили животно...
   - Откъде сте?
   - От Монпелие.
   - В коя година живеете?
  На този въпрос и двамата въздъхнаха и наведоха глави. Жустин отговори:
   - В месец май, 1923 година.
   - Нали знаете че сега е септември, 2007 година.
   - Разбрахме, господин...
   - Бачо - допълни Джовани.
   - Господин Бачо, ще ни помогнете ли да се приберем у нас? - почти плачейки, попита Пиер.
   - Ще опитам. Ще направя всичко възможно. Искам да ви кажа нещо - минали сте през дупка във времето. Такива дупки има на много места на земята и във вселената.
   - Черни дупки ли? - запита единият машинист.
   - Точно така. И за да се върнете обратно, трябва да минете по същия път.
   - Сигурен ли сте?
   - Да! Но ще трябва да побързате, защото след време тази дупка може да изчезне.
   - Тогава... да тръгваме...
   - Изчакайте. Искаме първо да изследваме тунела. Ако искате, можете да дойдете с нас.
   - Добре, господин Бачо.
   
   Гара Барион представляваше голяма сграда и наистина бе розова на цвят, архитектурата и бе типична за френския барок - множество бели орнаменти, красиви тераси с балюстради и един огромен позлатен часовник с две статуи от двете му страни в основата на купола. Началникът на гарата беше едър мустакат мъж на средна възраст. Косата и мустаците му бяха кестеняви, а грубата кожа на лицето и ръцете рязко контрастираше на прилежната униформа върху него. Франсоа Риньон запозна тримата с началника и той ги заведе към един спрял товарен влак. Тридесетина души, някои от които снабдени с фотоапарати, оглеждаха и снимаха товарната композиция.
   - Вече ставаме туристическа атракция - пошегува се началникът на гарата - все още не мога да повярвам на това нещо. Все още си мисля, че е някакъв вид измама.
   - Как са разбрали за този влак? - попита Карлос на английски, но началникът явно не разбираше световния език и се наложи Джовани да му преведе:
   - Барион е малък град и такова голямо нещо като товарен влак трудно можем да го скрием.
   - А къде е служителят, който е бил на работа през това време?
   - Почива. Нямаше как да дойде, защото пътува от Брюпон, а той а на тридесет километра от тук.
   - Колко влака се движат през нощта?
   - Много малко, почти николко. В гарите дори имаме прекъсване на редовното време. А и по принцип по тази линия рядко минават влакове, освен четирите бързи. А след този случай дори и бързите минават по друго трасе от съображения за сигурност!
  Вагоните бяха седем на брой и зелени на цвят, като на всеки бе нарисувана някаква картина, сякаш излизаха от музей. Дизеловият локомотив беше червено-черен с красиви декорации, а на корпуса му с огромни жълтеникави букви бе написано: "Сър Бедивър", а по-надолу - "1919 година". Карлос и Тари пипнаха няколко пъти машината. Пред тях стоеше истински влак, пристигнал от миналото.

   - Ще може ли да направите маневра и локомотивът да отиде от другата страна? - Джовани внезапно попита началника на гарата.
   - Да, защо не? Но какво имате предвид?
   - Ами така, за всеки случай. Може да се наложи да се върнат по същия път, по който за дошли.
   - Но... ние не разбираме... светлините! - намесиха се машинистите.
   - Ами бялата е "маневра разрешена", а синята - "маневра забранена". Ако светне червено, означава "спри на определено място"... Всъщност нищо не ни пречи да направим маневрата и по стария начин:
   - Със сигнали от стрелочника, нали?
   - Да. А аз мога да се кача с вас на машината и да говоря по GSM-a за по-голям контрол.
  След половин час локомотивът бе от другата страна. А гладкото, макар и бавно движение на машината, бе сигурно доказателство, че тя не идва от музея.  

  Тунелът Ла'Гроас представляваше триста метрово съоръжение. Едната стена бе изкуствено направена от масивен бетон, а останалата част бе под стръмния склон на планината. Часовникът показваше пет часа.
  Влязоха в голямата тъмна паст и извадиха измервателните уреди. Карлос отново взе термометъра, у Тари бе барометъра, а за Джовани остана камерата. Тръгнаха по протежението на тунела.
  В един момент термометърът на Карлос регистрира рязко колебание.
   - Чакайте! - извика той и спря.
   - Какво има? - попита Тари.
   - Виж скàлата на термометъра?
   - Ако има нещо, то ще е тук! - заключи Бачо. Франсоа Риньон и двамата машинисти също спряха - да направим две крачки назад.
   - Барометърът също се колебае, макар и в по-малка степен - забеляза Тари.
   - Камерата не засича нищо, но това е разбираемо - каза Бачо.
   - Защо?
   - Защото тук нямаме духове, а просто някаква си дупка във времето. Карлос, Тари, един от двамата по желание да премине!
  Тари тръгна пръв. Нещо като слабо електричество премина през него, когато мина през мястото.
   - Можеш да се връщаш! - викна Карлос.
   - Усетих нещо, но не мога да разбера какво. И барометърът показа още по-голяма амплитуда.
   - Внимавайте да не дойде някой влак! - предупреди Франсоа, който гледаше с интерес действията на експертите.
   - Говорили сме с началника и с диспечерите, няма да преминават влакове - успокои ги Бачо.
   - Но Тари не премина в друго измерение - забеляза Карлос.
   - Така е. Действието на черните дупки се проявява при мрак.
   - При мрак ли? Но тук е доста тъмно!
   - От двете страни идва светлина! Именно тя пречи на дупката да развие възможностите си - обобщи Джовани Бачо, след което преведе думите на френски.
   - Имало ли е такива случаи във вашата кариера? - попита неочаквано Франсоа. Машинистите слушаха с интерес и нескрита надежда.
   - Преди две години изследвахме странни изчезвания в една немска къща. Ставаше въпрос за същото явление - през нощта се появяваше по-плътна материя, която поглъщаше предмети. И тъкмо започнахме изследванията и "дупката" изчезна. А отделно такива случаи са често срещани - например в канала Брьонеб около Гьотеборг, пещерата Вижъл в Шотландия... Има една област, наречена "Бермудски триъгълник", където има голяма концентрация на "дупки".
   - Бермудският триъгълник? - попита Франсоа.
   - Да!
   - Имаме ли шанс? - неочаквано попита Пиер.
   - Ще трябва да изчакате още малко, докато се стъмни - отвърна Джовани.
   - Сигурен ли сте?
   - Почти.

  Час и половина след това вече бе тъмно. Те отново влязоха в тунела, но този път въоръжени освен с измервателните уреди, и с три фенерчета. Изведнъж осветиха нещо плътно и черно, което ги накара да спрат. Уредите отново се разколебаха, този път още по-силно. Всички забелязаха, че при по-продължително осветяване плътната материя започва да се разрежда.
   - Вижте как светлината намалява действието на черните дупки - екзалтирано изрече Карлос - боже мой, никога не бях виждал подобно нещо.
   - Аз също! - каза Тари. 
   - Какво ще стане, ако преминем? - попита испанецът. Джовани му отговори:
   - Предполагам, каквото е станало с машинистите.
  Тари взе един голям камък и го хвърли напред. При преминаването през черната материя присветна някаква искра и се чу слаб звук. Камъкът не тупна!
  Джовани се обърна към машинистите и обяви тържествено:
   - Мисля, че е време да потегляте!

  След два часа тримата от Magic 22, началникът на полицията, заместникът му, началникът на гарата и още четирима любопитни зяпачи наблюдаваха предстоящото преминаване на влака през тунела "Ла'Гроас". Когато товарното возило влезе в огромната дупка, всички насочиха погледите си навътре. Присветна електричество, над шума на влака се извиси глух тъп звук. След малко и последните светлини на композицията изчезнаха. От другата страна на тунела не излезе нищо!


  Барион, Франция, 24 септември, 2007 година.
 
  Джовани, Тари и Карлос изкараха този ден в тунела, за да изследват дупката във времето. Установиха, че тази абсолютно тъмна материя е по-тънка от лист хартия. А при преминаването от другата и страна тя просто изчезва! Около този феномен температурата, налягането на въздуха и електрическият заряд се променят неочаквано бързо. Карлос вкара ръката си почти до рамото вътре в материята, но от другата страна ръката не се появи. А усещало се било изтръпване и настръхване на космите. Тари бе по-смел и вкара главата си, но не се виждало нищо друго, освен пълен мрак. Явно съвременната техника се оказва недостатъчна за изследването на подобни явления.
 
   - Какво ли е станало с машинистите и с влака? - попита Карлос, след като влязоха в хотел "Париж".
   - Просто са се появили в тяхното време така, както са изчезнали преди няколко дена. Може би трябва да се заровим в Интернет, може да намерим още нещо за тях.
   - Значи преди близо век един влак е изчезнал и после се е появил отново, така ли?
   - Мисля, че е така. Не вярвам да е отишъл в друго време, черните дупки са двустранни!
   - Като тези в космоса?
   - Като тези в космоса! - заключи Джовани Бачо.