Борис познаваше тази жена по физиономия. Спомни си, че я беше загледал веднъж, даже му се беше приискало да я заговори. Хубава беше, несъмнено. Стройна фигура, дълга права черна коса, бледо лице с меки черти.
Но красавицата представляваше ужасна гледка, което го потресе и дори уплаши. Настроението му моментално се скапа. Идеше му да побегне, за да не вижда тази… гадост.
Помнеше бодрата й походка, чевръстото потропване на токчетата, полюшването на бедрата. Това очарование вече го нямаше. Тя се придвижваше бавно и мъчително, подпирайки се на патерици. Ужасна, потискаща гледка. Точно нея да я връхлети беда беше… крайно несправедливо.
Прииска му се да избяга, да забрави видяното, но не го направи. Гледаше, въпреки че от това му ставаше зле.
Тя беше облечена елегантно. Зелена рокля, подчертаваща формите на гърдите, ханша и талията. Черен чорапогащник, пантофи тип „балеринки“ на краката. Да обаче нещо не беше наред с тези прекрасни крака. Те по някаква причина вече не можеха да носят тежестт ...