Уличният музикант
В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а китарата подари на случайно преминаващо момче. Момчето не свиреше на китара и затова я даде на негов приятел, китарист от училищната група музиканти. От своя страна групата прецениха, че имат повече нужда от пари, от колкото от нов музикален инструмент и я продадоха на местен търговец. С парите откупиха за няколко часа градската сцена, изнесоха концерт пред многобройна публика и понеже бяха талантливи се прочуха. След месец бяха известни в цялата страна. Уличният музикант се разболя от коварна болест и почина. В деня на неговото погребение групата музиканти изнасяха поредния си концерт. Валеше силен дъжд и въпреки че, имаха заслон, влагата достигна електричната им система, даде накъсо и избухна пожар. Изгоря цялото им оборудване, пожарът се разрасна и складът на търговеца, на който бяха продали китарата, беше в близост, и също се подпали. Това се случи в момента, в който полагаха стария уличен музикант в гроба. Дни след това гробарите щяха да се кълнат в най-святото което имаха; Бяха чули дрънкане на китара от вътрешността на мястото, на погребението. Музиката кънтяла в ушите им много дни по-късно. Музиката я има и сега. Навсякъде. Ако я чуете, без да включвате радио, означава, че наблизо е погребан възрастен и изстрадал уличен музикант. А, аз измислих тази история точно за 16 минути... Добре де, за 26. Благодаря за вниманието!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Митев Todos los derechos reservados
