Уличният музикант
В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а китарата подари на случайно преминаващо момче. Момчето не свиреше на китара и затова я даде на негов приятел, китарист от училищната група музиканти. От своя страна групата прецениха, че имат повече нужда от пари, от колкото от нов музикален инструмент и я продадоха на местен търговец. С парите откупиха за няколко часа градската сцена, изнесоха концерт пред многобройна публика и понеже бяха талантливи се прочуха. След месец бяха известни в цялата страна. Уличният музикант се разболя от коварна болест и почина. В деня на неговото погребение групата музиканти изнасяха поредния си концерт. Валеше силен дъжд и въпреки че, имаха заслон, влагата достигна електричната им система, даде накъсо и избухна пожар. Изгоря цялото им оборудване, пожарът се разрасна и складът на търговеца, на който бяха продали китарата, беше в близост, и също се подпали. Това се случи в момента, в който полагаха стария уличен музикант в гроба. Дни след това гробарите щяха да се кълнат в най-святото което имаха; Бяха чули дрънкане на китара от вътрешността на мястото, на погребението. Музиката кънтяла в ушите им много дни по-късно. Музиката я има и сега. Навсякъде. Ако я чуете, без да включвате радио, означава, че наблизо е погребан възрастен и изстрадал уличен музикант. А, аз измислих тази история точно за 16 минути... Добре де, за 26. Благодаря за вниманието!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Митев Всички права запазени
