От половин час Лили и Боби редяха кубчета с картинки. Лили беше много разсеяна. Непрекъснато поглеждаше към дивана, където в голям найлонов плик седеше красиво, плюшено мече.
- Лили! - ядоса се момчето. - Погледни, какво си направила?
- Какво?
- Ето, какво! - Боби посочи кубчетата. - Това, тигър ли е или. . . Чудовище?
- Защо?
- Защото, виж, защо. На това място, трябва да е главата, а ти си поставила дупето и дългата опашка. Къде, моля ти се, си виждала, такъв тигър?
- Никъде.
- Тогава? Ако не ти се играе вече-е.. .
- Може ли да гушна за малко мечето? Нищо няма да му направя. Само ще го подържа. Ето, така. Ръцете й изобразиха прегърнато бебе.
Момчето помълча, погледна към играчката и най-сетне промърмори сърдито:
- За какво ти е?
- За нищо.Искам само да му се порадвам малко. - оживи се Лили. ...