С танцова стъпка се понася по мръсния калдъръм, а едното ù токче аха-аха ще падне. Нищо, ще ги занесе на обущар, да им сложат нови. Заслужили са си това поне днес. Новички, красиви, ярки. Яркочервени. Защото червеното е цветът на любовта. „Право казват хората”, мисли си със задоволство. „Любовта променя живота на човека”.
В същото време я задминава една кола. Изискан джип, чак изгорелите газове от ауспуха сякаш миришат на скъп парфюм. Не че се надява да я забележат, де – не всеки ден животът поднася изненади. Тя си знаеше, с простичката рокля и избелели обувки (но с нови токчета!), че не всеки ден е Великден. Велик-ден. Ама наистина велик.
Работата беше там, че незначителните хора като нея не подлежаха на критика дори. Останалите ги подминаваха, с безразличие в погледа, с фалшиви и пренебрежителни усмивки. Пресичаха пътя им, все едно не бяха там, блъскаха ги по улицата, задминаваха ги с колите си без дори да дадат мигач, или да присветнат – един поздрав – нищо повече, голяма работа.
А ...