Цял ден пръстите ми кротко спяха, за сметка на мислите ми, които се разбиваха в бреговете на съзнанието ми като вълни.

Студена Януарска вечер с температури доста под нулата.

Гъста мъгла се стелеше над града и усещането беше сякаш съм на място забравено от всички Висши сили…

Аз, обаче, напълних стаята с твоята топлина и съм толкова щастлива, че мога да се сгрея с нея..

Няма те тук, за да видиш колко е топло. Няма те, за да споделиш с мен безсънната нощ, нито, за да видиш как се ражда красотата под перото на светлото чувство...

Море... Спокойна и нетърпелива съм, защото знам, че ти също чакаш; че ти също мислиш. Затова те повиках, за да видиш как твоята топлина е способна да разтопи ледовете не само на миналото, ами и на тези, които като стени се бяха издигнали около мен.

Иска ми се да ти разкажа за всички тъжни и светли неща, които са вървяли редом с мен, както, и да те попитам за твоя път, изпълнен с тревоги.

Иска ми се да ти разкажа за водите на Рейн, със златни отражения привечер и скръбно алкохолния мътен цвят, когато небето е навъсено.

Иска ми се да ти разкажа за улицата, слънцето и небето, които бяха Дом, Приятел, и Майка и как единствено те се радваха на детското веселие, знаеха детските тайни, и превързваха разбитите колене...

Иска ми се да ти разкажа за очите непознаващи умората от живота и за този непокорен дух, който роди една голяма мечтателка.

Иска ми се да ти разкажа за тишината на вечерта и за това как в същото време шумът на собствения ми хаос гърми в ушите ми.

Иска ми се да ти разкажа за очите, които са събрали цветовете на дъгата, появила се при сблъсъка на най – проливния дъжд и най – силното слънце; за дом с малка градинка отпред, и красотата на сънно разпилените коси.

Иска ми се да ти разкажа за онзи черен селски път, който води в полето с дъх на детелини. И да те поведа по него. Да наберем от разцъфтелите цветя. Да бягаме и да се крием зад дърветата, и да се смееш на неловките ми опити да те окрия. И, когато се наситим на игрите; когато задъхани от смях замлъкнем, то усмивката... О, тази усмивка, разтопила сърцата в пламенно чувство, ще ни покори, и ще ни разлюлее в прегръдка.

О, Море... Иска ми се да ти разкажа толкова много неща и да потъвам в гласа ти до зори, но тази вечер нямам право на това...

Подозирам, че утрото ще ме посрещне в безсъние. Не мръщи вежди сърдито, когато пощальонът не ти поднесе честитка с януарски поздрав.

Аз първа те поздравявам със светлината на деня и ти честитя празника на сърцето