Вечен белег

Той сложи едната слушалка в лявото си ухо,а другата в нейното дясно и пусна любимата им песен докато пътуваха незнайно до кое място. Тя се усмихна,а той се приближи и я целуна чувствайки за пръв път тази непозната топлина в сърцето си.И отвори очи разбирайки,че се намира в леглото и за пореден път тя се беше появила в съня му. Георги не искаше да повярва,че това се случва. След въздишка стана и отиде да си потърси цигарите за да застане пред прозореца и гледайки пейзажа от току-що падналия снеговалеж,да осмисли кратката случка. Една част от него искаше да беше реалност. Та нима е възможно той да обича все още Анна-Мария след толкова време? Нали тя го помоли да я забрави,да не мисли за нея,защото никога повече нямаше да бъдат заедно. Защо веднъж поне не я послуша? А тя защо не мислеше за него? Нали беше обещала,че винаги ще го обича и никога няма да пуска ръката му? 
Цигарата гореше,а всички тези въпроси се блъскаха в главата на Георги,който знаеше,че е безсмислено да търси отговорите. Защото това нямаше да я върне. Защото тя беше продължила и вече беше с друго момче. А след това с още едно и още едно. Предполагам си мислите, че Геогри не е продължил? Всъщност той продължи отдавна намирайки момиче,което да излекува болката след принудената раздяла с любовта на живота му. Той бе готов отново да даде сърцето си в името на любовта без да му пука,че отново е подложен на риска да бъда наранен,защото да обичаш винаги боли. Но не беше същото. "Бих се върнал на секундата при нея" - мислеше си той връщайки се назад във времето, в което нито едно от момичетата след Анна-Мария не успяха да съблазнят сърцето на младежа, който все така устремено търсеше истинската любов. Само веднъж ли се изпитва такава епична любов,запита се той? Загаси цигарата и веднага обхвана лицето си в ръце опитвайки се да разкара тези мисли. Нямаше нужда от това. Но нямаше как да ги разкара,защото белегът от раната винаги се обажда за да напомни за себе си. Защото никога няма нищо лошо в това да се върнеш назад и да си спомниш за нещата,които са докосвали дълбоко сърцето ти. Можеш да го правиш без да страдаш. Сега бихте казали,че Георги след почти 5 години не е успял да превъзмогне раздялата с голямата си любов? Напротив. Човек може да превъзмогне загубата на някой, който е обичал, но не и да го забрави. Може да се каже, че още не си превъзмогнал някой,когато мислиш за него и чувстваш болка и си готов да скърбиш. А той не чувстваше скръб. Той чувстваше лек сърбеж на белега останал в сърцето му от нея...