Градската библиотека
Спомням си, че четох някъде, веднъж:
„Ако един ден нещо се случи и мен ме няма, бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако ти не поискаш това. Че не бих те оставила, ако сама не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала!
Бих искала да знаеш, че си много по - силна, отколкото предполагаш. Че можеш да постигнеш всяка твоя мечта. Че в теб съществуват много истински неща. Бих искала да знаеш, че си много по - смела, отколкото си мислиш. Че можеш да имаш всичко, стига да го искаш от сърце. Че си много по - умна, отколкото смяташ. Че всички трудности можеш да прескочиш с усмивка.
Бих искала да съм до теб във всеки един миг, като някакъв глас, който тихичко да ти шепне нощем. Да бъда сянката ти, където и да идеш. Да бъда стъпките, които вървейки по пътя оставяш в прахта. Да бъда ехото, което ти казва кои са правилните неща. Да съм там, където мога да те предпазя от всичко лошо по света. Да не ти позволявам да падаш. Да не ти позволявам да се ...