Има ли дъно Вечността?
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, но като всички други деца и аз не бях сама. Дядо ми бе за мен бащата, който така и не ме поиска. Когато сънувах кошмари нощем и се събуждах плачейки, полюшвайки ме в прегръдките си, и избърсвайки сълзите ми започваше да ми разказва приказки, които ме приспиваха и ме отвеждаха в различни, чудни светове. Когато ноемврийският вятър неукротимо духаше, а снегът се сипеше по побелелите стъкла на прозорците дядо носеше прясно изпечени кифлички и горещ билков чай; пееше песни, и макар че не бяха съвсем точни и вярни, още си спомням някои от думите... Всички тези неща и още толкова много други... Начинът, по който ми говореше и ме гледаше - бе като истински баща за мен...
Зимните дни идваха и си оти ...