За любовта и свободата
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата докосваха земята, и нежни слова й шептяха...“
За миг мислите ми отново се превърнаха в дремещо многоточие и дори заспаха за кратко. Направих си чаша силно кафе, за да ги събудя и учудващото беше, че се получи.
Всеки може да започне да пише роман, но да започнеш да пишеш собствената си история - това вече е предизвикателство.
Запалих цигара, тъй като творческият застой отново се настани между редовете, а и исках да пречистя мислите си. При всяка целувка с филтъра, усещах как устните ми пресъхваха, тъй като никотиновата отрова се вливаше в тялото ми. Цигареният дим замъгляваше всичко - чувства, мечти, надежди, но като димна стена между два свята ме връщаше толкова много време назад...
„Да, както ...