Краят на едно пътуване

    „Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на мястото на реалността. Всеки може да започне да пише роман, но да напишеш един наистина добър край - това не е никак лесна задача...

    Когато започнах да пиша това „тежко” произведение - бях на петнадесет години. Казвам „тежко”, защото никога не се бях захващала с нещо толкова различно и голямо, като цел, и идея, а само бях писала стихове. Това разбира се не ме уплаши, нито пък ме накара да се откажа от желанието ми да напиша роман.

    Първоначално разказвах за любовта в най - чистата й форма, тъй като и аз бях малка, и представите ми за това чувство бяха съвсем различни, наивни дори. Когато растях обаче и виждах, усещах, и преживявах най - различни емоции, някои хубави, а други не чак толкова хубави - тогава вижданията ми се промениха много и така произведението претърпя първата си преработка, която разкриваше картини, случки, и събития от моя живот, преразказани и описани във вдъхнатия на героите ми от мен живот. Бях преживяла възходи и падения, любовни връзки, и раздели, хубави мигове и разочарования, радости, и болки, които ми помогнаха за написването на този от части биографичен роман. Казвам от части, защото препрочитайки написаното тогава от мен видях и по - скоро разбрах, че не искам да пиша само, и просто за поредната „блудкава” любовна история.

    Разбира се не всяка приказка завършва с „Happy End” или с „They lived happilly ever after”. Изваждайки старите книги от скрина, покрити целите с прах и разлиствайки страниците на времето - видях един съвсем друг свят. Крачехме заедно с Любовта до момента, в който между нас не застанаха лъжите, лицемерието, изневерите, преструвките и още куп негативни неща, които преобръщаха човешкия свят, и не просто го преобръщаха, ами го и разрушаваха, опустошаваха дори... Реших, че в романа ми трябва да има от всичко, за да може да ми бъде интересно на мен, докато го пиша и да бъде интересно на хората, когато го четат. И тогава написаното от мен претърпя втората си преработка, и се появиха герои като Сторм Брингър, Алисън Рейн, Джоана - Бет Мъри, както, и техните животи; изборите, които трябваше да правят и преплитането на съдбите им.

    Четиридесет и осем глави... Осем години работа... Исках да бъдат петдесет, за да е цяло число, а и някак си по - завършено щеше да изглежда, но тогава загубих музата си, и няколко години не пипнах нищо. Загубих детето си и претърпях сериозни падения през тези няколко години, но когато срещнах Нея, и препрочетох какво съм написала - бях леко разочарована и това беше моментът, в който за трети път преработих произведението си. Дадох му името „Вечност - Сблъсъкът на Времената”, изчистих някои от главите, махнах някои от героите, съчетах по няколко глави в една, пренаписах няколко истории и големината отново спадна. Петнадесет години...

    „Краят на едно пътуване”... За мен беше наистина голямо пътуване през тези петнадесет години. Нещата, през които съм минала имат свой собствен живот и са описани в това произведение. Преживях всичко отново, за да мога да го пресъздам в написаното. Новите герои, случки, събития, действия и прочие; всичко ново, което съм добавила, и развила като образи - пътувах с всеки един от героите си във времето и пространството, и смея да кажа, че беше не просто забавно и вълнуващо, ами дори незабравимо, и безценно и искрено се надявам, и на вас да ви е харесало пътуването поне на половина, колкото на мен.”

Авторът

    Хубава област бе град Кил - прелестна през пролетта, красива през разцъфналото лято, великолепна през есента и още по - красива през зимата. Човек може да пътува в далечни страни, без да срещне по - пленителна местност от Графството. Леко извисените хълмове и романтичните долини са винаги пред погледа на пътника, непрестанно привличан от красиви горски гледки.

    Слънцето тъкмо изгряваше зад хълмовете, чиито гористи разклонения се спускаха чак до долината. Лъчите му падаха по листата на дърветата и им придаваха златисти оттенъци. Ниско между хълмовете, долините на „Рейнщайн” постепенно бяха обгърнати от нежната прегръдка на утрото. Вляво и вдясно между тучните ливади лъкатушеше Рейн, като широката й, и спокойна повърхност отразяваше сапфиреното небе. По бреговете й се разхождаха диви коне, които лениво пасяха от зелената трева или кротко пиеха вода, сякаш поставени нарочно, за да завърат картината - олицетворение на спокойствието.

    Златното слънце, изскочило вече малко над хоризонта, постепенно се извисяваше в безоблачното небе. Лъчите му, падащи през листата на дърветата, достигаха до земята с омекотена светлина. В по - откритите възвишения те вече бяха изсмукали росата от тревата и зелените ливади, които подканваха нозете да стъпят като по огромен килим. Подалото се зад хълма слънце обагри небето в розово и златисто, а леден полъх витаеше във въздуха. Светлина се простираше навсякъде, а огнените му лъчи докосваха всичко...

    Дали Графството наистина беше прокълнато или то бе такова само за онези, които, или намираха гибелта си там или не откриваха това, което търсят? И наистина ли злото в най - чистата си форма можеше да се всели в изящно, и невинно създание и да го кара да извършва неща, които дори, и в най - смелите си мечти човек не си е представял?

    Толкова ли наивни бяха наистина хората, че пускаха непознати в домовете си, в леглото си дори и то само, защото не подлагат на съмнение думите им? И онези, на които животът им беше дар, и бяха оставени да живеят, да избират - дали си взимаха поука от нещастието и гибелта на другите?

    Ако човек можеше да се върне отначало и да промени само едно нещо от живота си - дали би го направил? И ако го направи - дали тази промяна щеше да промени живота му? Или щеше напълно да разбие сърцето му, или щеше да разбие нечие друго сърце? Дали би избрал коренно различен път или би променил само едно нещо? Само един момент, който е искал да върне...

    „Този роман съдържа най - различни багри и нюанси, и част от него е измислица, за да бъде интересен и да държи вниманието на читателите, но има, и една друга част, истинска, биографична, която разказва за споделената и в същото време несподелена любов. Роман за чистата и всеотдайна любов, която няма граници, но в същото време е тъжна, и самотна любов; за лъжи, омраза, разочарования, изневери, секс и загуби, които направиха живота ми още по – непоносим, и сив, отколкото беше. История, в която откакто Тя има свое собствено място знам, че съществуват чудеса и че всичко е възможно, когато обичаш, и си обичан.

    Този роман е приключение и всяка крачка е осеяна със съкровища.”

Благодаря Ви,

Авторът

***

    Дойде и отнесе сърцето ми със себе си. Дори и не разбрах как, и кога точно се случи. Просто се влюбих в нея и я обикнах от дъното на бездънната си душа.

    Спрях да слагам грим и да си правя прически, когато съм без нея; желанието ми да предизвикам нечий друг интерес изчезна в мига, в който погледът ми срещна нейния, и поисках само за нея да бъда красива.

    Започнах да се издокарвам за срещи едва, когато тя започна да ме кани на такива.

    Спрях да слагам парфюми, които на мен ми харесваха и започнах да слагам парфюми, които на нея й харесват.

    Започнах да нося обувки с равна подметка, за да може да ме целува по носа винаги, когато поиска, а обувките с високите токчета, които толкова обичах, захвърлих някъде, където изключително рядко се сещах за тях.

    Започнах да готвя, защото умирам от удоволствие всеки път, когато си поиска допълнително.

    Спрях цигарите и отказах алкохола, и наркотиците, за да й се наслаждавам по - дълго и най - вече, за да си спомням всяка една секунда прекарана с нея.

    Много неща се промениха в мен заради нея и не защото е поискала, а защото ме прави по - добър човек, отколкото бях.

    И й благодаря всеки ден за това, че избра да обича мен, сега, и завинаги.

*Посветено*