Краят на едно пътуване
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на мястото на реалността. Всеки може да започне да пише роман, но да напишеш един наистина добър край - това не е никак лесна задача...
Когато започнах да пиша това „тежко” произведение - бях на петнадесет години. Казвам „тежко”, защото никога не се бях захващала с нещо толкова различно и голямо, като цел, и идея, а само бях писала стихове. Това разбира се не ме уплаши, нито пък ме накара да се откажа от желанието ми да напиша роман.
Първоначално разказвах за любовта в най - чистата й форма, тъй като и аз бях малка, и представите ми за това чувство бяха съвсем различни, наивни дори. Когато растях обаче и виждах, усещах, и преживявах най - различни емоции, някои хубави, а други не чак толкова хубави ...