Дневникът на Алисън Рейн: Август
9. Август. 2018 год.
5 месеца и 16 дни преди годишнината ни. Започвам да ти пиша отсега, защото не знам колко точно време ще ми трябва, за да ти кажа всичко, което е на сърцето и душата ми или поне повечето, или може би малка частичка, от нашата малка-голяма Вечност.
Пиша ти тези редове в часове, в които ти все още спиш. Само ветровете, които дъхтят в косите ми и изгревът, който зрее в зениците ми, знаят какво се крие в мислите ми.
Истина е, че те срещнах в един много труден, отчаян и незапомнящ се с нещо кой знае какво период от живота ми. Бях разбита на милиарди парчета и пръсната из Вселената, а когато влезе през вратата на магазина, още тогава нищо друго вече нямаше значение, защото на колкото, и парчета да бях, вече ти беше моята Вселена. И ме събра.
Благодаря ти!
Откакто сме заедно на няколко пъти започвам да чета „Любовта трае 3 години“ на големия Фредерик Бегбеде. И преди съм правила същия опит, защото беше, и все още е голям хит. Откакто сме за ...