Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала в гърлото му така, че козина там не се виждаше вече. След него тичаха три хлапета - пет-шестгодишни, мръсни и чорлави. Обувките им не помнеха цвета си, а вързанките им сякаш нарочно ги препъваха, за да дадат преднина на кучето.
Когато го настигнаха, най-мургавото момченце хвана въжето и върза кучето за един метален прът. Последва ритник в хълбоците на песа и няколко удара по главата му. Той жално изскимтя, сви се и сякаш се смали. Беше явно, че освен гладен, той често е усещал и "ласките" на стопаните си.
Докато изтръпнала наблюдавах сцената, осъзнах, че тези деца са сами... Удряха кучето и се смееха силно... Не издържах и точно да стана и да отида при тях... и ето, че те внезапно оставиха ...